Решение № 8437 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на Б. Градинаров, П. Градинаров и Т. Градинарова с адрес в София, [жк], на [улица], срещу Решение 5905 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 929 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от тримата ищци против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) искове за обезщетяване на претърпени в периода 10.05.2013 г. 08.04.2014 г. вреди, както следва: иска на Б. Градинаров за имуществени вреди в размер на 5 000, 00 лв. и за неимуществени вреди в размер на 3 330, 00 лв. и исковете на П. и Т. Градинарови за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 330, 00 лв. по отделно за всеки от тях. Със същото решение са отхвърлени и предявените от всеки от тримата ищци искове за обезщетение за забавено изпълнение за същия исков период в размер на законната лихва върху съответното обезщетение, считано от 08.04.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ищците са осъдени да заплатят в полза на ответника 200, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационните жалбоподатели твърдят недопустимост, както и неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. първо и трето АПК. Посочват, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 224 АПК за спазване, при новото разглеждане на делото, на указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона. Искат обезсилването на обжалваното решение, като недопустимо, алтернативно отмяната му, като неправилно. Претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът по касационната жалба КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на [улица]не представя отговор по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В становище по делото оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател Б. Градинаров адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по делото, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба е основателна, но по съображения, различаващи се от изложените в нея. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство, образувано след отделяне на субективно съединените искове, предявени с молба -уточнение от 23.04.2019г. по адм.д. 2904/2018г. ( разпореждане 10356/27.12.2021г. по адм.д. 5807/21г. на АССГ). Отделянето е станало в резултат на указания, дадени в Решение 7104/11.06.2021г. на Върховния административен съд по адм.д. 7166/20 година, с което е обезсилено решение 2488/12.05.2020г. по адм.д. 2904/2019г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на подадената от Б. Градинаров, П. Градинаров и Т. Градинарова искова молба от 12..05.2014г. след отстраняване на нередовностите й. След връщане на делото на АССГ е образувано адм.д. 5807/21г. по описа на АССГ, по което е постановено разпореждането за отделяне на исковете, по които е постановено обжалваното решение в настоящото производство. С молба от 23.04.2019 г. ищците уточнили, че Б. Градинаров претендира обезщетение в размер на 5 000, 00 лв. за имуществени вреди, търпени в периода 10.05.2013 г. 08.04.2014 г. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 330, 00 лв., а другите двама ищци П. и Т. Градинарови обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 330, 00 лв. по отделно за всеки от тях за същия исков период. Върху обезщетението се претендира и законната лихва, считано от 10.05.2013 г. или от момента, в който бездействието на КЕВР е признато за незаконно. По молбата -уточнение от 23.04.2019г. е образувано адм. дело 929/2022 г. по описа на този съд, по което е постановен обжалвания в настоящото производство резултат. Касационният съдебен състав преценява решението на административния съд като недопустимо. То е постановено по нередовна искова молба и без да е извършена преценка за допустимостта на предявените искове, въпреки, че са налице данни, които са изисквали такава. В молбата-уточнение от 23.04.2019г., която е послужила като искова молба за образуване на производството пред административния съд е посочено, че ищците са трима. Молбата е подписана от пълномощник - Х. Градинаров на П. Градинаров. В производството пред административния съд ( лист 37) е представено пълномощно от П. Градинаров и Б. Градинаров за Х. Градинаров. Пълномощното е в ксерокопие, без да е заверено за верността му с оригинала. От друга страна, не е представен акт за раждане на Х. Градинаров, от който да се установява, че той действително е син на П. Градинаров. Също така, от съдържанието на пълномощното става ясно, че Б. Градинаров и Х. Градинаров са братя. Тази роднинска връзка не дава право на Х. Градинаров да е представител по пълномощие на Б. Градинаров, по аргумент от чл.32, т.2 ГПК. Съдът е следвало да изиска подписване на молбата-уточнение лично от Б. Градинаров. По същия начин съдът е следвало да постъпи и по отношение на ищцата Т. Градинарова, тъй като не е представено пълномощно от нея за Х. Градинаров, или съдът е следвало да изиска информация за роднинската връзка между тези две лица и евентуално пълномощно то Т. Градинарова за Х. Градинаров. Като не е отстранил тези формални недостатъци по "исковата молба" , съдът е допуснал до разглеждане нередовна искова молба. От друга страна от молбата-уточнение, послужила като искова молба за образуване на производството пред административния съд не стават ясни фактическите основания за предявените искове от ищците. От какво произтичат вредите, какви са вредите ( в какво се изразяват), за какъв период са търпени, какъв е периодът, за който се претендират обезщетенията. Също така, съдът е дължал преценката, доколко в случая не е налице хипотезата на чл.126, ал.1 вр. с чл.130 ГПК предвид искове за разглеждане в производството по адм.д. 5807/21г. по описа на АССГ, предявени от същите ищци срещу същия ответник. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и водят до недопустимост на постановеното решение, което следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, което да започне от проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд