Решение № 11850 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13242/2018 г.

Решение № 11850 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13242/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Т. от [населено място]срещу решение № 4784 от 13 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 14096/2017 г., по описа на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-08-54 от 29.11.2017 г. на директора на Бюрото по защита при Главния прокурор за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Със същото решение е осъден да заплати на Бюрото по защита при Главния прокурор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Бюрото по защита при Главния прокурор, чрез пълномощник юрисконсулт Цаловска оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Т. от [населено място] срещу заповед № РД-08-54 от 29.11.2017 г. на директора на Бюрото по защита при Главния прокурор. За да постанови обжалвания съдебен акт, Административен съд С. – град приема, че с оспорената пред него заповед законосъобразно на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР на А. Т. държавен инспектор в Бюрото по защита при Главния прокурор е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, за извършените от него две дисциплинарни нарушения. Съдът приема за доказано виновно поведение от страна на служителя изразяващо се в това, че на 6.10.2017 г., за времето от 16. 10 до 17. 30 часа в гр. С., в извън работно време е участвал в конфликтна ситуация, състояла се в двора на 42 Детска градина (ДГ) "Ч.", с длъжностни лица от детското заведение, по повод взаимоотношенията му с М. Г., свързани с малолетната им дъщеря В. Т., посещаваща детското заведение. Приема за доказано и че в периода от 30.01.2017 г. до 9.10.2017 г. Томов не е заявил пред компетентните органи своя нов настоящ адрес в срока по чл. 99, ал. 1, във връзка с чл. 90, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Прието е, че е извършено нарушение на Етичния кодекс за поведение на служителите в Бюрото по защита при Главния прокурор, основание за дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ("неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР") и чл. 200, ал. 1, т. 12 ("нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР"), за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Решаващият съд е изложил съображения, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон, в изискуемата от закона форма, от компетентен орган и при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Събраните по делото доказателства установяват безспорно наличието на фактическите основания за издаването на административния акт. Решението е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на инстанцията по същество, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и в изискуемата от закона форма. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на представената административна преписка, като съдът е анализирал събраните писмени доказателства, с които са установени релевантни за спора факти. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че държавен инспектор А. Т. е осъществил нарушенията, описани в заповедта и в изготвената справка с рег. № 2357/31.10.2017 г. Доказано е, че по време на създалата се ситуация на 6.10.2017 г. Томов не е съобразил законността на предприетите от негова страна действия, участвал е в конфликтна ситуация, не е контролирал поведението си на обществено място и не е преустановил конфликта, с което безспорно е нарушил обичайното спокойствие в 42 ДГ "Ч.", като е предизвикал и възмущението на част от персонала. Доказано е и, че е нарушил задължението си да заяви пред компетентните органи своя нов настоящ адрес в срока по чл. 99, ал. 1, във връзка с чл. 90, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. С оглед установените факти по делото съдът правилно е приел, че административният орган е постановил оспорената заповед при наличие на фактическо основание за издаването й. Д. инспектор А. Т. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на Етичния кодекс за поведение на служителите в Бюрото по защита при Главния прокурор, утвърден със заповед № РД- 02-12 от 07.04.2015 г. от Главния прокурор, като е нарушил чл. 8, чл. 13, чл. 15, чл. 31. Правилно АССГ приема, че от страна на Томов са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Съдът правилно е ценил действията на Томов при настъпилия конфликт при решаване на спора за дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение не страда от релевираните оплаквания – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да се остави в сила като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при липса на нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника по касация, съдът счита, че същата е заявена своевременно и е основателна. Размерът следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането правната помощ, в размер на 100, 00 (сто) лева. Определената сума следва да се възложи в тежест на А. Т.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,