Решение № 7632 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2011 г.

Решение № 7632 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "МЛ вино-Младен Димов" със седалище и адрес на управление гр. Брезово, ул. "В. Коларов" № 18, представляван от Младен Михайлов Димов, против Решение № 924 от 25.05.2011 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1039/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 801613/09.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 330/22.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане от страна на съда на изложените от жалбоподателя оплаквания против РА; ревизията е възложена със заповед от 12.06.2008 г., връчена на 13.06.2008 г., но предприятието на едноличния търговец е прехвърлено на 20.05.2008 г. на "Агростейдж" ЕООД, като при прехвърлянето е представено удостоверение, че към 16.05.2008 г. търговецът не е имал данъчни задължения. Касаторът счита, че не е данъчно-задължено лице за процесните задължения, следвало е РА да бъде издаден на правоприемника и няма основание за солидарна отговорност на двете лица. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, евентуално - постановяване на ново решение, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зобуян, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Агро стейдж" ЕООД, чрез управителя Вангел Петров, не взема становище. След приключване на устните състезания от него са постъпили писмени бележки с искане за отмяна на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Фактите пред първоинстанционния съд са били безспорно установени и са следните: ревизираното лице е било получател по облагаеми доставки на недвижими имоти и медицинско оборудване с доставчици "Йоанна-2001" ЕООД, "Маркет Спийд" ЕООД и "ММДИ" ЕООД в данъчни периоди м. 09,12.2007 г., м. 01, 02 и 04.2008 г. Цените по сделките са в пъти завишени съгласно установените в ревизионното производство с експертизи пазарни цени на продадените вещи. Не е спорно, което е установено и с представените РА № № 801473 и 801472 от 25.11.2008 г., издадени съответно на "Йоанна-2001" ЕООД, "Маркет Спийд" ЕООД, че доставчиците не са получили цените по процесните продажби, поради уговорки с ревизираното лице за разсрочено плащане и не са внесли ДДС по тези доставки. С основание органите по приходите и съдът са приели при тези факти, че са били налице условията на чл. 177, ал. 1 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на ревизираното лице като получател по доставките наред с тази на доставчиците. Осъществени са облагаеми доставки, по които доставчиците са били длъжни да внесат ДДС; дължимият данък не е внесен, получателят е ползвал право на данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък; получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Изпълнени са и условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, обуславящи прилагането на презумпция за знание на получателя по доставките - доказано е, че продажбите са на цени значително отличаващи се от пазарните. Решението на административния съд е резултат от обективно установена фактическа обстановка, спрямо която е приложен правилно материалният закон. Както правилно е отбелязал съдът, спорният момент относно предпоставките за приложението на чл. 177 от ЗДДС е: знаел ли е и бил ли е длъжен да знае ревизираният субект, че ДДС по доставките няма да бъде внесен. Правилно е прието, че жалбоподателят би могъл да знае за това обстоятелство. В конкретния случай дори не се налага да се презумира знанието на жалбоподателя, че доставчиците му няма да внесат ДДС по фактурите, тъй като от установената фактическа обстановка по делото става ясно, че към момента на сделките, ревизираният субект е платил само една малка част от продажната цена на вещите, която част е в по-малък размер от дължимия по сделката ДДС. След като купувачът не е платил на доставчиците размера на начисления ДДС по сделките, той не би могъл да има разумно очакване,. че доставчиците биха могли да изпълнят задълженията си за внасяне на начисления ДДС по сделките в републиканския бюджет. В конкретния случай, основателно както органите по приходите, така и първоинстанционният съд са преценили, че е налице фактическият състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Относно представените с писмена молба от 21.09.2011 г. Актове за прихващане и възстановяване /АПВ/, представени и пред първоинстанционния съд, съдът правилно е приел, че предметът на проверките, в резултат на които са издадени актовете, е различен от този на процесното ревизионно производство - първият е бил за правото на данъчен кредит на получателя по доставките, а вторият - за това: налице ли е фактическият състав на чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарна отговорност за данъчни задължения на доставчиците. Затова съдът законосъобразно е приел, че посочените актове не могат да бъдат основание да се счита, че процесната ревизия е следвало да бъде възложена по реда за изменение на установени вече данъчни задължения и РА е издаден от компетентен орган. Неоправдано е касационното оплакване, че адресатът на РА не е данъчно-задължено лице поради прехвърляне на търговското му предприятие преди връчването на заповедта за възлагане на ревизията. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Решението като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди 66 000,85 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение