Решение № 3874 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2016 г.

Решение № 3874 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Община - Р., представлявана от Кмета, срещу Решение № 29 от 28.12.2015 г. по адм. дело № 396/2015 г. по описа на Административен съд - Р.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно се установявали основанията предвидени в чл. 46, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗОС, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 и 6 от Наредба № 6 на Общински съвет - Р., за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (Наредба № 6). Иска се отмяна на оспореното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Г. И., срещу Заповед № РД-01-1976 от 07.08.2015 г. на Кмета на Община - Р.. Ответниците по жалбата редовно призовани не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура, намира касационната жалба за допустима и счита, че следва да бъде уважена, тъй като оспореното решение е неправилно изводите за несъответствие на материалния закон възприети от първоинстнционния съд били необосновани и в противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд - Р. е отменил Заповед № РД-01-1976 от 07.08.2015 г. на Кмета на Община - Р., с която е прекратено наемното правоотношение с М. Г. И. от същия град, по отношение на общинско жилище в гр. Р., ул. "А. В." .№..., поради изтичане на срока за настаняване, както и поради отпадане условията за настаняване в общинско жилище. Община - Р. е осъдена да заплати на И. и сумата 210 лева, представляваща направени от лицето разноски по делото. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен по материя и териториален обхват орган и при спазване на предвидената в закона форма, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 на Общински съвет - Р.. Приел е, че не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като наемателя не притежава годен за обитаване жилищен имот. Придобитият такъв от М. И. не бил годен за обитаване и не може да изпълни функциите на жилище, по смисъла и за целите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6. Невъзможността за използване на имота го лишавала и от възможност да реализира определени доходи от него, които да му послужат за задоволяване на жилищните му нужди. Съдът е приел, че административния орган в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК не е установил всички относими фактически обстоятелства, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Липсвали мотиви свързани с отказа да бъде продължено наемното отношение на лицето с общината за процесния имот, тъй като становището на Комисията по чл. 6 от Наредбата, цитирано от кмета при изготвяне на заповедта почивало единствено и само на обстоятелството, че молителят е придобил имот, който не може да бъде квалифициран като жилище по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6. Като краен извод, съдът е приел, че са налице отменителни основания по чл. 46, т. 3, 4 и 5 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция решение е правилно. Развитите от Административен съд - Р. мотиви за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, следва да бъдат споделени напълно. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за общинската собствеността, наемните правоотношения са прекратяват поради изтичане на срока за настаняване или съответно, отпадане на условията за настаняване на едно лице в общинско жилище. Следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, които са обусловили настаняване в общинско жилище, които към момента на прекратяване на наемните отношения да изключват наемателя от категорията на лицата отговарящи на изискванията и условията за настаняване. Д. И. е придобил през 2014 г. недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. "К." ..№..., но видно от изготвената по делото експертиза, постройките в имота не отговарят на критерии, които биха могли да ги квалифицират като "жилище". В чл. 3 на приложимата Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост на О. Р. са описани критериите, на които следва да отговарят гражданите и техните семейства за да могат да се възползват от възможността да ползват общинско жилище и в ал. 1, т. 1 от същия текст е изрично вписано, че не трябва да притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти, да нямат учредено в тяхна полза право на строеж или право на ползване върху такива имоти. При приемане на описаната разпоредба компетентния орган на местно самоуправление сам е въвел изрично изискване кандидатите да не притежават в цялост или идеални части или вещни права върху имот, който по своята същност и състояние е "жилище", т. е. имот годен за обитаване. Сключения договор за наем върху общинското жилище, по силата на Заповед № РД-01-1891/15.07.2013 г. е със срок 2 години. На 02.06.2015 г. И. е подал заявление за картотекиране с цел удължаване на наемния договор, но искането е отхвърлено от съответната комисия без да е извършена необходимата, съобразена с изискванията на наредбата проверка, единствено с мотив, че лицето притежава недвижим имот и не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6. Неправилно е формулиран и извод, че не са налице основанията на чл. 31, ал. 5 от Наредба № 6 за продължаване на наемното правоотношение, обстоятелство, явно възприето безкритично от издателя на оспорената Заповед. При произнасянето си административния орган не се е съобразил с важни за производството обстоятелства, свързани с възможността на М. И. да ползва закупения от него имот като жилище по смисъла на Наредбата. Този пропуск се дължи на неизпълнение на задълженията, вменени на административния орган с чл. 35 от АПК да изясни в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, както правилно е отбелязал съда. Вземайки предвид при издаване на оспорената Заповед единствено и само с данните за закупуване на имот от молителя през предходната година, Кмета на О. Р., в нарушение на императивно заложените процесуални правила е издал немотивиран и необоснован, а от там и незаконосъобразен акт, който не може да породи целените правни последици. Правилен е извода на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на приложимото материално право. В хода на производството пред административния орган не са събрани доказателства, даващи възможност за обосновано формулиране на извод за притежавано от М. И. жилище, а от там и за законосъобразното му изключване от кръга на лицата, имащи право да кандидатстват и съответно да ползват под наем общинско жилище. И към настоящия момент липсват данни лицето да притежава имот, вписващ се в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 на О. Р.. Липсата на материално правни предпоставки за издаване на оспорената Заповед също води до еднозначен извод за нейната незаконосъобразност, констатирана от решаващия съдебен състав. Като е отменил заповедта на тези основания, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение