Решение № 2951 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2015 г.

Решение № 2951 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков чл. 37, ал. 4 ДОПК чл. 70, ал. 5 ЗДДС Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 40/12.01.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3202/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 161303493/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно отказано на "Ларс" ООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 14 583.62 лева по фактури, издадени от "Даппер 2010" ЕООД, "Даппер 1995" ООД и "Коеви" ООД фактури и определените лихви за забава. Органът по приходите заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отрича извършената от първостепенния съд оценка на писмените и гласните доказателствени средства и установяването му за осъществена доставки по фактурите, за които, в отлика от изводите по РА, е признал правото на приспадане на данъчен кредит. Настоява на отсъствието на информационни източници за предаването на стоките, като способ за индивидуализирането им и условие за преминаване на правото на собственост върху тях. Иска отмяна на решението в отменителната му част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Ларс" ООД, чрез повереника си адв. Апрахамова, в писмен отговор и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АС Пловдив част от от ревизионен акт № 161301493/28.06.2013 г. са установени в тежест на "Ларс" ООД задължения за ДДС в общ размер 14 583.62 лева и за закъснителна лихва в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2009 г.; м. 05, 08 и 10.2010 г.; м. 08 и 09.2011 г. и м. 02.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно право е по фактури, издадени от "Даппер 2010" ЕООД, "Даппер 1995" ООД и "Коеви" ООД с предмет на доставките стоки - мая и хранителни стоки и е в размера на определеното с РА данъчно задължение. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещни проверки на доставчиците, които не са открити на адресите им за кореспонденция, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Не е прието за убедително доказването с обясненията на управителя на РЛ и управителите на "Даппер 2010" ЕООД и "Даппер 1995" ООД за механизма на доставките на мая - осъществявана от доставчиците разносна търговия с техен транспорт при налични транспортни средства, складова база и достатъчен брой заети лица. Изводи във вреда на ДЗЛ са направени от отсъствието на доставчиците на адресите им за кореспонденция и пропускът им да представят исканите документи за транспорт и предаване на стоките; стокова наличност, кадрова обезпеченост и др. Правно основание за разпоредения отказ на правото на данъчен кредит са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С първоинстанционното решение спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит с последиците за съществуването на установеното с РА данъчно задължение и законосъобразността на утежняващия акт е разрешен в полза на жалбоподателя за доставките от "Даппер 2010" ЕООД, "Даппер 1995" ООД и "Коеви" ООД. Според съда доставките от "Даппер 2010" ЕООД и "Даппер 1995" ООД са осъществени, тъй като доставчиците са разполагали със стоки от вида на процесните - в СД и ДП за относимите данъчни периоди са декларирали ВОП на мая от Румъния; притежавали са склад в гр. Пловдив, бул. "Кукленско шосе" № 12, превозни средства и наети лица на длъжност шофьор и свидетелят Ремзи Мюмюн Ахмед /управител и съдружник в дружествата/ е потвърдил извършването на доставките с транспорт за сметка на продавачите. В решението е ценено заключението на ССЕ за факта на осчетоводяването на фактурите от получателя и за извършеното касово плащане на стоките и издаването на касов бон за плащането. Изводите на съда за реалност на доставката от "Коеви" ООД през м. 11.2009 г. са аргументирани с установяването му за осъществявана от този доставчик търговска дейност в супермаркет и магазин за хранене до м. юни 2009 г., докогато е разполагал и с наети лица. Стоките по издадената от този доставчик фактура са от вида на тези търгувани в обектите на доставчика, което правело мислимо реализирането с конкретната доставка на останалите след преустановяването на дейността на търговеца стоки. Съдът е отрекъл доказателственото значение на издадените РА, с които на доставчиците са установени задължения в големи размери, тъй като в тях не се обсъждат извършените от тях доставки, а за "Коеви" ООД /с ново наименование "Астроелектролукт" ЕООД/ периодите на ревизиите не съвпадат. Оспореното решение е неправилно в частта, разрешаваща спора за съществуването на упражненото от "Ларс" ООД право на приспадане на данъчен кредит по издадената от "Коеви" ООД фактура № 47/02.11.2009 г. и правилно в останалата част. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/; своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС; получаването на стоките/услугите по доставката /"... действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Основателни са упреците на касатора към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствените средства за установяване на фактите, релевантни за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадената от "Коеви" ООД фактура № 47/02.11.2009 г. В тази връзка следва да се има предвид, че механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Непълно е доказването на доставката от "Коеви" ООД с данъчния документ, счетоводните записвания при получателя и индициите на плащането и предходното осъществяване на дейност от доставчика. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. С арг. от чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството счетоводните регистри на жалбоподателя, на записванията в които се основава заключението на вещото лице, са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Счетоводната информация се цени в контекста на другите обстоятелства по делото - чл. 182, изр. 1 ГПК. Неубедително е доказването с индициите на плащането по доставката на изпълнението на задълженията на доставчика в контекста на двустранния и възмезден характер на облигационните правоотношения с тях, както и с факта на свързанас предмета на доставката дейност от доставчика месеци преди издаването на фактурата. Съобразени с процесуалния закон, логическите и опитните правила са изводите на съда по доставките на "Даппер 2010" ЕООД и "Даппер 1995" ООД. С решението са изправени опущенията на приходната администрация в процеса на доказването. Фактическите изводи на органа по приходите в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Непредставянето на поискани от доставчиците доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. В случая не от ревизираното лице, а от неговия доставчик са поискани доказателства за транспорт на процесните стоки; за техническа, материална и кадрова обезпеченост. В същото време при установявания за наличен склад, превозни средства и лица полагащи зависим труд са направени изводи във вреда на РЛ от непредставянето на доказателства за транспортирането на стоките. Не е взето предвид обстоятелството, че според обясненията на представителите на доставчиците и на РЛ, транспортът е за сметка на продавачите и изготвянето на информационни източници за превоз, както и представянето им, зависи изцяло от тях. С гласните доказателствени средства /показанията на св. Ахмед/, обясненията от извънсъдебната фаза на производството, счетоводните записвания на "Ларс" ООД, заключението на ССЕ за факта на плащането и декларираните от доставчиците ВОП се установява предаването на материални вещи, по начин, който разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО определя като доставка на стоки. В първоинстанционното решение разноските на страните са разпределени по правилата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. В частта за разноските съдебният акт не е обжалван. Дължима е отмяна на решението на АС Пловдив в частта, с която е отменен РА относно установените задължения за ДДС в размер 5 094 лева и за лихви за забава заради отказ да се признае упражненото в д. п. м. 11.2009 г. право на приспадане на данъчен кредит по издадената от "Коеви" ООД фактура № 47/02.11.2009 г. В останалата обжалвана част решението следва да остане в сила. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 438.53 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, т. 3 в привръзка с чл. 9, ал. 2 и § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника по касация се следват разноски по производството в размер 455 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение ОТМЕНЯ решение № 40/12.01.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3202/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 161301493/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно установените задължения за ДДС в размер 5 094 лева и за лихви за забава заради отказ да се признае упражненото в д. п. м. 11.2009 г. право на приспадане на данъчен кредит по издадената от "Коеви" ООД фактура № 47/02.11.2009 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/12.01.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3202/2013 г. в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА "Ларс" ООД за заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив деловодни разноски в размер 438.53 лева. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив да заплати на "Ларс" ООД деловодни разноски в размер 455 лева. Решението е окончателно.