Решение № 9039 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2016 г.
ВАСII отделение19.07.2016 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2810/2015 г. по описа на Административен съд - В. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9039 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионален отдел за национален строителен контрол /РО НСК/ при РДНСК - Североизточен район - В., против решение № 308/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2810/2015 г. по описа на Административен съд - В., което се счита неправилно и незаконосъобразно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от юрк. Игнатов, който поддържа жалбата по съображенията, подробно изложени в нея. Не са претендирани разноски. Ответникът - А. А. Е., редовно и своевременно призована, не се явява и представлява. От адв. П. - АК - В. е депозиран формално изготвен отговор по жалбата, с твърдение - без мотиви, за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на Еминова, 32-ри състав на АС-В. е отменил като незаконосъобразна издадената по реда на чл. 156 ЗУТ заповед № ДК-11-В-10/18.06.2015 г. на и. д. Началника на РО "НСК" при РДНСК - Североизточен район - В. /компетентен съгласно заповед от 10.03.2015 г. на Началника на ДНСК-С./, с която е отменено Разрешение за строеж /РСтр./ № 83/29.05.2015 г., издадено от Главния архитект на община - А., за обект "Селскостопанска постройка за селскостопанска продукция и инвентар и помещение за обитаване", със ЗП 196.95 кв. м. и РЗП 282.11 кв. м. в ПИ 045092, в землището на гр. И., общ. А., присъдени са и разноски в полза на жалбоподателката. Прието е, че Разрешението за строеж е издадено при съобразяване с изискванията на чл. 148, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗУТ и Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в селскостопанска земя и неправилно е било отменено. Съдът е отчел, че относно квалификацията на предвиденото в проектираната постройка второ ниво като втори етаж, административният орган не е изложил никакви аргументи-заповедта в тази си част съдържа описание на постройката, възпроизведено от конструктивното становище и извод, фактически и правни аргументи не са изложени, затова и в тази част актът е немотивиран. Реквизитите на визата за проектиране също е прието, че са налице, нанесени са и строителните линии, а изискване за определяне на точното местоположение на бъдещата сграда не е въведено от законодателя. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. След детайлно обсъждане на доказателствата по делото, включително и заключението по приетата СТЕ, първоинстанционният административен съд е извел обосновани изводи, които са в съответствие с относимите за случая правни норми, затова и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Спорът по делото е сведен предимно до тълкуването на понятието "етаж" по смисъла на § 5, т. 47 ДР на ЗУТ и доколко то се покрива с термина "ниво", когато се касае за разрешено едноетажно строителство - шеста категория, в селскостопанска земя без промяна на предназначението й, при спазване на въведените от законодателя специфични показатели. От фактическа страна не е спорно, че предвиденото /в одобрения проект, конструктивното становище, обяснителната записка и скици към тях, възприето и в РСтр/ второ ниво - за склад и нужди на работещите, е част от общия допустим обем на постройката, изпълнимо в границите на височината на покривната конструкция, с достъп чрез лека метална стълба и е включено в общата РЗП на постройката. И след като, съгласно определението в т. 47 на § 5 ЗУТ "етаж" е "част от сграда или постройка, заключена между две последователни подови конструкции" /т.е. необходими са три подови конструкции/, което в случая не е налице, твърдението на административния орган за недопустимо проектирани два етажа, правилно е прието за недоказано. Съждението в касационната жалба, че покривът е "конструкция" е вярно, но не и "подова" и не обосновава тезата на касатора, а "оспорването" на заключението в тази му част е формално, не е мотивирано, не са направени допълнителни искания към съда, за повторна или разширена СТЕ, затова и с основание е било кредитирано в решението. Ако се следва тезата на административния орган - РСтр е незаконосъобразно с оглед предвидения, в противоречие с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата "втори етаж", т.е. излиза, че ако го няма, сградата би била проектирана съобразно закона. Това е неприемливо, тъй като се касае за целесъобразно използване на част от вътрешното пространство на едноетажната сграда - на кота +4.70, с оглед задоволяване на елементарни нужди на персонала, без каквато и да било промяна във височината - допустима съгласно чл. 8 от Наредба 19/2012 г., конструкцията, обема, РЗП от 282.11 м. и пр. на металното хале, съответни на технологичните изисквания и предназначението му. С оглед така изложеното, с отмяната на процесната заповед съдът правилно е приложил закона, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,