Решение № 8966 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2018 г.

Решение № 8966 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална овцевъдна асоциация, ЕИК-*********; Национална асоциация за развъждане на млечните овце в България, ЕИК *********; Асоциация за развъждане на млечните породи кози, ЕИК *********; Асоциация за развъждане на породата Лакон в България, ЕИК ********* и Асоциация за развъждане на млечни породи овце, чрез процесуалния им представител адв. М. М., и по касационен протест на прокурор от Върховна административна прокуратура против решение № 962/23.01.2018 г., постановено по адм. д. № 4973/2017 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В съдебно заседание от 17.05.2018 г. прокурорът от Върховна административна прокуратура изрично е заявил, че не поддържа протеста. Писмени възражения по касационната жалба и касационния протест са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура, в съдебно заседание, дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран, на осн. чл. 185 АПК, с жалба от Национална овцевъдна асоциация, Национална асоциация за развъждане на млечните овце в България, Асоциация за развъждане на млечните породи кози, Асоциация за развъждане на породата Лакон в България и Асоциация за развъждане на млечните породи овце против действащият текст на чл. 23 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г . за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., от която дата е в сила. Иска се отмяна на посочената разпоредба - влязлата в сила редакция на същата, изменение, публикувано в ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Вярно е, че както оспорената разпоредба, така и целият подзаконов нормативен акт, са издадени въз основа на законова делегация и от компетентен орган. Материалната компетентност на органа е определена от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 38а, ал. 4 - министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба специфичните условия за прилагане на схемите по ал. 1 и 2. В чл. 38а са изброени конкретните схеми на директни плащания, които се прилагат - ал. 1, а ал. 2 предвижда прилагането се схемите за преходна национална помощ, които са нотифицирани за съответната календарна година при условията и по реда на чл. 37 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ, L 347/608 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 1307/2013 ". Оспорените разпоредби на чл. 23 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г . за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания са приети при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Не са спазени изискванията по чл. 20, чл. 26, ал. 3 и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Не е налице фактическо и правно мотивиране. В доклада е посочено, че проектът не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не е приложена и не се налага прилагането на таблица за съответствието с правото на ЕС. Т. констатация е в пряко противоречие с изрично посочената в самия доклад необходимост от приемане на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3/2015 г., произтичаща от задължителната (по силата на чл. 288 от Договора за функциониране на ЕС) приложимост на Регламент /ЕС № 1307/2013 г. и второ, с позитивното право на Европейския съюз в областта на установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, а именно - Д. Р. /ЕС/№ 639/2014 г. от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение към същия регламент. Пренебрегнато е и задължителното условие на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, императивно изискваща анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Оспорените разпоредби не съответстват на целта за гарантиране на еднаквото третиране на земеделските стопани в България, Румъния и Хърватия, чиито директни плащания подлежат на постепенно въвеждане, като минималният праг в посочените държави членки следва да се основава на окончателния размер, който се отпуска в края на процеса на постепенно въвеждане /съобр. 12/, на целта за гарантиране защитата на правата на бенефициерите и избягване на дискриминацията между тях /съобр. 48/, на целта да се гарантира ефективното и целенасочено използване на средствата на Съюза и да се избегне двойно финансиране по други подобни инструменти за подпомагане /съобр. 50/, на целта за запазване на поминъка в планинските райони, съгласно Регламент /ЕС/№ 1307/2013 г. от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета. Определените критерии за допустимост на подпомагането в процесните разпоредби противоречи на установените с чл. 13 от Делегиран регламент /ЕС/ № 639/2014 г. критерии за доказване, че селскостопанските дейности не са незначителни и че основната дейност или предметът на дейност на предприятието се изразява в упражняване на селскостопанска дейност, като необосновано са възприети условия с дискриминационен характер по отношение на стопанства с по-малък брой животни и е предвидена разлика в броя животни, отглеждани при една и съща развъдна практика, както и на съображение 4 от същия Регламент, съгласно което в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз е целесъобразно да се поясни, че когато държавите членки приемат мерки за прилагане на правото на Съюза, те следва да упражняват своето право на преценка, като спазват някои принципи, включително по-специално принципа за недопускане на дискриминация. Неправилно, в противоречие с изискването за обвързано с производство подпомагане /съобр. 49 от Регламент № 1307/2013 г./ за автохтонните породи не са установени изисквания за производство. Не става ясно как определения в чл. 23 от процесната Наредба количествен критерий е в синхрон с изискванията на чл. 52, ал. 3 от Регламент /ЕС/№ 1307/2013 г., съгласно който обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, претърпяват определени трудности. Не става ясно и как обвързаното с производството подпомагане е стимул за количеството животни, визирано в чл. 23 от Наредбата, а не касае други случаи, които се нуждаят от стимулиране.