Решение № 748 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Софийски университет Св. Климент Охридски, чрез пълномощник, против решение 11472/10.07.2024 г. по адм.д. 798/2023 г. на Административен съд София-град в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Университета срещу т. I от решение 0401-61/03.01.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020(ОПНОИР) за определяне на финансова корекция върху стойността на допустимите разходи по сключен договор за изпълнение със Специализирани бизнес системи АД за Обособена позиция 1(ОП) на проведената обществена поръчка. Касационният жалбоподател поддържа становище за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора е налице неправилна квалификация на нередността и несъставомерност на констатираното в т. I на акта нарушение. Сочи, че ръководителят на УО не твърди, че бенефициерът не е публикувал в обявлението за обществената поръчка технически спецификации по ОП 1, а от представените по делото доказателства се установява, че такива са публикувани в т.II.2.4. от същото. Касаторът поддържа, че издателят на акта е изложил съображения за незаконосъобразно изменение в техническите спецификации, направено чрез разяснение, а не за липса на публикуване в обявлението за обществената поръчка на техническите спецификации. Навежда доводи за неправилност на тълкуването от съда на понятието участник, използвана в чл. 100, ал. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), което е довело до грешен извод за съществено изменение на условията на процедурата с дадените разяснения, и необосновано е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на посочената разпоредба. Поддържа становище, че съдът не е взел предвид неговите възражения относно липсата на изложени конкретни съображения от страна ръководителя на УО във връзка с констатацията му за наличие на вреда за европейския бюджет от приетата с акта нередност. Иска отмяна на съдебното решение в оспорената му част и произнасяне по съществото на спора, с което административният акт бъде отменен в частта по т. I. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на решението в обжалваната му част, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че във връзка с изпълнение на сключен между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ бенефициерът Софийски университет Св. Климент Охридски е провел обществена поръчка с предмет "Доставка на компютърна техника и електронно оборудване по проект Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ по 5 обособени позиции и е сключил договор за изпълнение по ОП 1 Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на компютърна техника и електронно оборудване за нуждите на мобилни лаборатории "Дигитализация на културно наследство със Специализирани бизнес системи АД. Посочил е, че съгласно техническата спецификация по ОП 1 за актив Аудио оборудване Магнетофон-лентов" възложителят не е посочил като минимални технически изисквания технически и функционални параметри. Поискано е разяснение относно очаквана функционалност на артикула. Възложителят е дал разяснение, като е посочил конкретни технически характеристики на лентовия магнетофон: "...висококачественото възпроизвеждане на аналогов сигнал. Формат на цифровизираните звукови архиви BWF с честоти на дискретизация 192/ 96/ 48/ 44.1 kHz и разрядност на преобразуването - 24 или 16 bits: диференциран подход при избора на параметри при цифровизирине на аналоговите носители, като основният формат бъде 48 kHz/24bils; за потребителско прослушване - компресирано копие във формат MP3/ 128kbps. Предполагаем обем на дигитализирания архив при формат 48kHz/ 24bils и MP3 копие около 250 000 часа (около 500 ТВ). Цифровизираният звуков архив ще се достъпва от уеб базиран потребителски интерфейс, ще получава файлове от работна среда за цифровизирине и ще обменя данни/файлове с продукционна система и архивираща система. Брой писти - 2: стерео изход за компютър. Ще се свалят и презаписват стари ленти." Ръководителят на УО се е мотивирал, че с дадените разяснения са въведени нови, съществени промени в техническата спецификация по ОП 1, без същите да са извършени чрез обявление за изменение или допълнителна информация, което представлява незаконосъобразно изменение на техническите спецификации. Приел е, че чрез дадените разяснения възложителят е извършил незаконосъобразна промяна в техническата спецификация по ОП 1 в нарушение на чл. 33, ал. 5 и чл. 25 ЗОП, изразяваща се в допълване/дописване на техническите характеристики и изисквания към артикула магнетофон - лентов, за които възложителят не е заложил никакви изисквания. Според органа е нарушен чл. 25, вр. с чл. 100 ЗОП, тъй като за промяната в техническата спецификация е следвало да бъде публикувано обявление за изменение или допълнителна информация. Административният орган е приел, че направеното изменение в техническата спецификация, включително допълване и прецизиране на минималните технически изисквания на възложителя по ОП 1 е съществено (тъй като налага промяна в офертите на участниците), с даденото разяснение са направени промени в условията на процедурата в частта й относно техническата спецификация след изтичане на нормативно определения срок и без удължаване на срока за получаване на оферти. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 0401-61/03.01.2023 г., в частта по т. I, ръководителят на УО на ОПНОИР е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 33, ал. 5 ЗОП и чл. 25 ЗОП във връзка с чл. 100, ал. 3, ал. 6 и ал. 7, т. 1 ЗОП, посочил го е като нередност по т. 9.1, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата) и е определил финансова корекция от 10% върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя по ОП 1. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от същия закон, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил подадената от Софийския университет "Св. Климент Охридски" жалба, включително и в частта по т. I . Решението е неправилно в оспорената част. Правилни са изводите на съда за компетентността на органа, формата на издадения акт и спазената от органа процедура по издаването му. Според касационния съдебен състав неправилен е изводът на съда за съответствие на акта с материалноправните разпоредби. Издателят на акта в т. I от решенето е приел, че възложителят е допуснал нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно изменение на техническата спецификация чрез дадено разяснение, с което са въведени нови, съществени промени в техническата спецификация по ОП 1, без същите да са публикувани чрез обявление за изменение или допълнителна информация. Квалифицирал е нарушението по чл. 33, ал. 5 ЗОП, съгласно който с разясненията не може да се въвеждат промени в условията на процедурата; чл. 25 ЗОП (в приложимата редакция), който предвижда, че с обявление за изменение или допълнителна информация възложителите оповестяват промени в обявленията, поканите за потвърждаване на интерес и документациите за обществени поръчки и в описателния документ; чл. 100, ал. 3, ал. 6 и ал. 7, т. 1 ЗОП, уреждащи възможността и начина за изменение в условията на процедурата. При тази фактическа установеност и правна квалификация на нарушението органът е посочил същото като нередност по т. 9.1, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка на условията за изпълнение на поръчката или на техническите спецификации. Приетата от органа правна квалификация на нередността не съответства на фактическите констатации на органа. Поради това касационният съдебен състав приема, че в административния акт са посочени правни и фактически основания, които не са годни да обосноват наличието на твърдяната от органа нередност. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Установените от органа факти, приети за нарушения на Закона за обществените поръчки, не изпълват приетия с акта състав на нередност по т. 9.1, б. б от Приложение 1 от Наредбата. Административният орган не е подвел своите фактически установявания под хипотеза на съответна правна норма, поради което е постановил незаконосъобразен акт. Като го е потвърдил, съдът е формирал извода си в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част. При изяснен от фактическа страна спор следва да бъде постановено друго по същество, с което решението на ръководителя на УО на ОПНИР бъде отменено като незаконосъобразно в частта му по т. I. С оглед изхода на делото своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции е основателно. То е доказано и по размер, предвид представените писмени доказателства пред АССГ (л. 594-597) и в настоящото производство (л. 38 - 41). Софийският университет Св. Климент Охридски е заплатил държавна такса за касационното производство от 239,68 лв. и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3360 лв. Пред Административен съд София-град жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 9492 лв., от които следва да му бъдат възстановени разходи в размер на 4746 лв. съобразно уважената част от оспорването. Ответникът по делото следва да заплати разноски за производството на касатора в общ размер на 8345,68 лв. Ръководителят на УО, чрез пълномощника си, е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски само в касационното производство. Съдебният състав приема това възражение за неоснователно. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на страната и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд