Решение № 11116 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2021 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Колева, против решение 398 от 04.03.2021 г., постановено по адм. дело 1063/2020г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което, по жалба на "М.К.Д." ЕООД със седалище гр. София, е отменена негова заповед 03-РД/3823 от 03.11.2020г. за отказано финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че заповедта не отговаря на общите изисквания за форма на административните актове съобразно чл.59, ал.2 от АПК и намира, че административният акт съдържа правни основания за неговото издаване. Счита за неправилен извода на съда, че в оспорената част на акта не е налице анализ, нито изрично позоваване на съдържанието на текстовете от италианското законодателство- чл.110 от Г.К. и чл.5 от Закон 283 от 30.04.1962г., както и че не е приложено копие от цитираното в него съдебно решение. Счита, че, противно на приетото от съда, административният орган е извършил дължимата преценка за допустимост на искането, като е посочил точното съдържание на относимите разпоредби, необходими за извършване на преценка за престъпление или нарушение, съотнесени към разпоредбите от НК. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба- "М.К.Д." ЕООД не изпраща представител , в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспорената заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Счита,че съдът правилно и обосновано е отменил оспореното решение, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ от 03.11.2020 год., на основание чл.90, ал.4 във вр.чл.92, ал.11 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 20192023 г., предвид представеното свидетелство за съдимост от Република Италия, както и че адм.орган не е изложил подробни мотиви, а направо е приел, че извършеното деяние е аналогично на това по чл.228 от българския НК. Намира изводите на съда за верни, защото не е взето предвид дали деянието в Италия не представлява административно правонарушение и не е ясно дали не е настъпила реабилитация на извършителя. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "М.К.Д." ЕООД със седалище гр. София, против заповед 03-РД/3823 от 03.11.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) ,с която, на основание чл.92,ал.11,т.5 във вр. с чл.90,ал.4 от Наредба 6/26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023 г. ,е отказано финансово подпомагане по подаденото от дружеството заявление за предоставяне на финансова помощ. Оспорващото дружество възразило, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен,като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдяло, че е постановен без да е извършена правилна преценка на доказателствата по преписката, тъй като глобата била заплатена. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление 2935020032 от 23.07.2020г. за предоставяне на финансова помощ по образец (л. 14 по делото) по мярка Кризисно съхранение на вино от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023 г., за финансиране на 35 партиди наливно вино, 34 партиди бутилирано вино и 7 партиди опаковано вино, временно оттеглени от пазара и съхранявани в собствен данъчен склад, находящ в с. Черногорово., м. Могила, община Пазарджик, с приложено към него Свидетелството за съдимост 15768/2020R, издадено на 24.07.2020г. от бюрото за съдимост към Прокуратурата на Република Италия към съда на гр. Падуа ,по реда на чл.24 от Президентски указ 313/14.11.2002г. ,с апостил. Констатирал ,че били представени и Дневник 3 За извършени производствени манипулации, Дневник 6 За заприходена и реализирана продукция, нот. акт 76, д.65/2003г., счетоводна наличност на продукция вино и счетоводна наличност на бутилирани вина във винарна МКД ООД с.Черногорово. Съдът взел предвид, че със заповед 5/04.08.2020г. е възложена проверка на кандидата ,след което бил изготвен и доклад от проверка на място. Посочил, че с уведомително писмо изх. 01-162-2600/14.08.2020г. дружеството било уведомено, че в подаденото заявление са констатирани несъответствия, и в дадения 14-дневен , с придружително писмо вх. 02-2600/3353 от 08.09.2020г. дружеството представило допълнителни документи. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган. Съобразил, че с оспорената заповед е отказано финансово подпомагане по подаденото от дружеството заявление за предоставяне на финансова помощ, издадена на основание чл.92,ал.11,т.5 във вр. с чл.90,ал.4 от Наредба 6/26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023 г. ,като съгласно тази разпоредба, финансова помощ по мярка "Кризисно съхранение на вино" не могат да получат кандидати по ал. 1, чиито представляващи са осъдени с влязла в сила присъда, освен ако са реабилитирани, за престъпление по чл. 108а, чл. 159а 159г, чл. 172, 192а, чл. 194 217, чл. 219 252, чл. 253 260, чл. 301 307, чл. 321, 321а и чл. 352 353е от Наказателния кодекс или са осъдени с влязла в сила присъда, освен ако са реабилитирани, за аналогично престъпление в друга държава членка или трета страна. Приел, че в представеното пред административния орган свидетелство за съдимост с 15768/2020R, издадено на 24.07.2020г., било отразено, че по отношение на М. Ацолини е постановено съдебно решение, влязло в сила на 25.02.2013г. ,за нарушение на разпоредбите относно хигиената в производството и продажбата на хранителни продукти и напитки, в съответствие с чл.110 от Г.К.и чл.5 от Закон 283 от 30.04.1962г., което нарушение е извършено в рецидив на чл.99,ал.4,2-ра хипотеза от Н.К,като наказанието е глоба 2.600 евро, платена на 01.09.2016г. Съобразил,че по делото са представени още две свидетелства за съдимост ,съответно от 08.03.2019г. и от 18.11.2020г., с които е удостоверено, че М. Ацолини не е осъждан. Съдът констатирал, че в оспорената заповед е налице единствено посочване на свидетелството за съдимост от 24.07.2020г., без да е извършен анализ и позоваване на съдържанието на визираните текстове на чл.110 от Г.К. и чл.5 от Закон 283 от 30.04.1962г. Установил още, че не било приложено и копие от цитираното съдебно решение, на което се позовал административният орган. С оглед горното,относно извършената от последния съпоставка с НК, с извод,че деянието е аналогично на престъплението по чл.228,ал.1 от НК, на първо място съдът приел, че административният орган само формално е извършил дължимата преценка за допустимост на искането за финансова помощ. С оглед горното приел , че административният орган не е изложил конкретни мотиви защо е приел, че заявлението на кандидата не съответства с изискванията на закона. На второ място приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая. Формирал решаващ извод, че административният орган не е събрал необходимите доказателства, не е извършил дължимата преценка по чл.90,ал.4 от Наредба 6/26.10.2018г. и не е изложил релевантни мотиви. Наред с това приел, че по отношение на другите две свидетелства за съдимост, за да бъде признато удостоверително им действие, е следвало те да бъдат представени със заверка апостил съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Съобразявайки горните обстоятелства съдът счел, че е допуснат съществен порок на акта, представляващ основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил.Упражнил правомощието си по чл. 173, ал.2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. По основните възражения в касационната жалба досежно наличие на основание за процесния отказ Върховният административен съд намира за необходимо да посочи, че предвид приложените в преписката документи във връзка с оспорената заповед, съдът правилно е приложил относимите разпоредби на Наредба 6/26.10.2018г. Правилно е приел, че в случая е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизвършени анализ и позоваване на съдържанието на визираните текстове на чл.110 от Г.К. и чл.5 от Закон 283 от 30.04.1962г.,респ. и неприлагане на цитираното съдебно решение, на което се позовал административният орган. Не намира опора в съобраните по преписката доказателства на поддържаната от касатора теза, че е налице основание за постановения отказ за финансово подпомагане. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Възражението, че е налице съобразяване с разпоредбата на чл.90,ал.4 и чл. 92, ал.11, т. 5 от Наредба 6/26.10.2018г., не намира опора в доказателствата по делото. Съгласно втората от тези разпоредби, заявлението за предоставяне на финансова помощ получава пълен отказ, когато се установи несъответствие с изискванията към кандидата,а съгласно първата- финансова помощ по мярка Кризисно съхранение на вино не могат да получат кандидати по ал. 1, чиито представляващи са осъдени с влязла в сила присъда, освен ако са реабилитирани, за престъпление по чл. 108а, чл. 159а - 159г, чл. 172, 192а, чл. 194 - 217, чл. 219 - 252, чл. 253 - 260, чл. 301 - 307, чл. 321, 321а и чл. 352 - 353е от Наказателния кодекс или са осъдени с влязла в сила присъда, освен ако са реабилитирани, за аналогично престъпление в друга държава членка или трета страна. Противно на твърдяното, административният орган е дължал събиране и анализ на относимите доказателства,с оглед горецираните разпоредби , преди да приеме, че заявлението на кандидата не съответсва на изискванията на посочеанта наредба. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда в тази посока. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно изложените съображения в заповедта, административният акт не съдържа анализ на цитираните разпоредби, необходим за извършване на преценка за престъпление или нарушение ,за които се касае в случая,т.к. административнят орган не е посочил,още по-малко анализирал съдържанието на визираните текстове на чл.110 от Г.К. и чл.5 от Закон 283 от 30.04.1962г., и не е изискал копие на цитираното съдебно решение. Наред с горното,предвид представеното свидетелство за съдимост от Р. Италия, органът без подробни мотиви е приел, че извършеното деяние е аналогично на това по чл.228 от българския НК,но не е взето предвид дали деянието в Италия не представлява административно правонарушение, освен че не е ясно дали не е настъпила реабилитация на извършителя. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспорената заповед не могат да се изведат от единственото твърдение на административния орган, че е извършил съпоставка с НК ,като приел, че деянието е аналогично на престъплението по чл.228,ал.1 от НК. Правилно съдът е установил, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че административният орган не е изследвал обстоятелството дали оспорващия не е освободен от наказателна отговорност и съответно дали не е реабилитиран към датата на подаване на заявлението за предоставяне на финансова помощ. Административният орган е следвало да вземе предвид факта, че с решението на чуждестранния съд ,влязло в сила още през 2013 г. е постановено наказание -глоба, заплатена още на 01.09.2016 година,преди да счете приложимост на разпоредбите на чл.90,ал.4 и чл. 92, ал.11, т. 5 от Наредба 6/26.10.2018г. Посочените по-горе установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано ,поради което не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представения на л. 21 от делото договор, установяващ действително плащане на договореното в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази наличието на инвокирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но с оглед чл. 8, ал. 2, т. 7 на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016г., че по административните дела по ЗПЗП минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие е 500 лева, го намира за неоснователно. Поради това Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати разноски на ответната страна в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение