Решение № 14468 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2020 г.

Решение № 14468 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Р. Димитрова, против решение № 1632 от 06.03.2020 г. по адм. дело № 13209/2019 г. на Административен съд – София град. С него, по жалба на С. ФАРУКИ, [гражданство], [дата на раждане], представлявана тое отменен Отказ за издаване на виза тип"С" (краткосрочна) с изх. № ISB 19000322 V от 05.08.2019 г., издаден от Г. Ганев, втори секретар, ЗКС в посолството на РБългария в Исламабад, Пакистан и преписката е изпратена на Консулска служба в Посолството на Република България в гр. Исламабад, Пакистан, чрез дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи за издаването на законосъобразен административен акт, при изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С доводи, развити и в писмени бележки твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна С. Фаруки представлявана от адв. Кънчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че съдебното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Посочва, че съдът е формирал правни изводи, които не кореспондират с фактите по делото и неправилно е приел, че липсват мотиви за направения отказ. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, жалба на С. ФАРУКИ, [гражданство], срещу отказ за издаване на виза тип "С" (краткосрочна) изх. № ISB 19000322 V от 05.08.2019 г., издаден от Г. Ганев, втори секретар, ЗКС в посолството на РБългария в Исламабад, Пакистан. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващата твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателката е представила писмени доказателства: копие от документ за самоличност, Покана-декларация, в която изрично е посочена роднинската връзка с поканилото го лице, удостоверение за регистрация на членове на семейство, доказателства за основанието и целта на посещението, туристическа застраховка, декларация за предоставяне на издръжка, нотариално заверена декларация от 23.01.2019 г. за ползване на имот под наем и др. Приложена е и молба от С. Фаруки, [гражданство], [дата на раждане], с която заявява, че С. Фаруки е член на семейството му-негова дъщеря и идва на посещение при него в България, където живее от м. януари 2019 г. на адрес в [населено място], [адрес]. Роднинската връзка се установява от представеното в официален превод Удостоверение за регистрация на членове на семейството, издадено на 28.01.2019 г. Съгласно същото жалбоподателката е [дата на раждане] и е дъщеря на С. Фаруки и С. Фаруки. Административният орган е постановил отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ с мотив, че от анализа на документите и устните изявления не се доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че апликантът не е член-семейство на гражданин на ЕС и не е доказал, че е на негова издръжка. В хода на съдебното производство е изискано и представено положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност" от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип "С" е постановен при неспазване на установената форма, при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка е посочил, че при издаване на акта, длъжностното лице не е изложило фактически основания защо приема, че чужденката не е доказала, при това убедително, целта и условията на своето пътуване. Посочил е, че не са изложени доводи и за евентуално съмнение за автентичността или истинността на приложените документи за издаване на виза или надеждността на направените от чуждата гражданка изявления или намерението й да напусне страната в рамките на разрешения срок на пребиваване. Счел е, че органът е нарушил разпоредбата на чл. 21, § 8 от Регламент /ЕО/ № 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., за създаване на Визов кодекс на Общността, като не е изискал допълнителни доказателства след като у него е възникнало съмнение относно наличието на предпоставките за издаване на заявената виза. Посочил е, че не подлежи на преценка в това производство дали чужденката е член на семейство на гражданин на Европейския съюз, а и това основание за отказ е различно от посоченото от органа – чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, поради което е отменил като незаконосъобразен отказа и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приложил материалния закон. За да постанови отказа за издаване на виза, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, а като мотиви е посочил, че представените документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че апликантът не е член-семейство на гражданин на ЕС и не е доказал, че е на негова издръжка. Както правилно е посочил АССГ, органът не е изложил мотиви как е достигнал до този извод, като нито в оспорения акт, нито в преписката към него се съдържат такива данни, за да може да се провери законосъобразността на акта. При издаването му органът е следвало да анализира, обсъди и прецени представените документи. Още повече, че документите са задължителни за представяне, съгласно изискванията на чл. 17 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, където са посочени документите, които кандидатът следва да представи при подаване на заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел планирано пребиваване. Всички тези документи, както и изразеното положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност", не са обсъдени от административния орган и не са изложени мотиви относно извода му за това, че документите и декларираните данни не доказват убедително целта и условията на пътуване. С разпореждане от 26.11.2019 г. по адм. дело № 13209/2019 г., АССГ е разпределил доказателствена тежест между страните, но въпреки това, органът не е доказал дали чужденката кандидатства за виза по общия ред, уреден в ЗЧРБ и Наредбата, или на основание чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства /Закона/, за да бъде изследвано дали отговаря на определението за член на семейство съгласно неговия § 1, т. 1 от ДР и дали е на негова издръжка /чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона/. Съгласно чл. 14 ЗЧРБ, виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията на Република България или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни в рамките на 180 дни, като условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /чл. 9е ЗЧРБ/. В нейния чл. 17 са описани документите, които кандидатите следва да представят за получаване на виза с цел планирано пребиваване, а чл. 34, ал. 1 от Наредбата задължава органа да впише мотивите, като посочи основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност. В случая становището на ДАНС е положително и няма данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност, поради което органът е бил длъжен да изложи мотиви за отказа си. Липсата на конкретно посочени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, поради което правилно АССГ е отменил отказа като незаконосъобразен. Основателно е твърдението на касатора, че са неправилни изводите на съда за неспазване на чл. 21, § 8 от Регламент /ЕО/ № 810/2009 г., според което при разглеждането на дадено заявление консулствата могат в надлежно обосновани случаи да поканят кандидата на интервю и да поискат допълнителни документи. Разпоредбата предвижда възможност, а не задължение на органа да проведе интервю или да събира допълнителни доказателства, когато проверява дали кандидатът отговаря на условията за издаване на виза. В случая обаче, не се съдържа дори начален елемент на анализ на документите и на направените в заявлението изявления от апликанта, нито дали е проведено интервю или не. Вярно е, че компетентните административни органи могат да издадат или да откажат издаването на виза, но за да е законосъобразен актът следва да съдържа и мотиви. Вписаните, като мотив изявления, че "документите и устните данни не доказват убедително целта и условията на пътуването", както и че "апликантът не е член-семейство на гражданин на ЕС и не е доказал, че е на негова издръжка", представляват две различни твърдения, които не са подкрепени от никакви фактически установявания. Част от изложените лаконични мотиви не отговарят и на посоченото правно основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Както бе посочено, органът не е доказал дали чужденката кандидатства за издаване на виза като член на семейство на гражданин на ЕС или на общо основание. За да е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ органът е следвало да изследва представените документи /покана-декларация, договор за наем, декларация за осигурено жилище, медицинска застраховка, резервация за самолетни полети и др. / и изявлението на лицето в подаденото заявление /че разходите за пътуване и издръжка са от собствени средства 1 000 $ и от средства на канещото я лице, ведно с представените банкови извлечения/, и на база направения анализ да обоснове извод за липса на достоверно доказване на целта и условията на заявеното пребиваване. Като не го е направил, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на акта. Решението е правилно. При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон по отношение основанията, поради които е отменен административния акт не се установяват визираните касатора нарушения. Решението е и обосновано, тъй като изводите на съда кореспондират на релевантните по спора факти, за които не са налице пороци при установяването им и при извличането от тях на правните последици в съответствие с приложимото право. При всички случаи административният акт следва да съдържа мотиви – правни и фактически основания към момента на издаването му. Производството по утвърждаване на протокола на комисията за проведения конкурс е било самостоятелно и постановения като резултат индивидуален административен акт е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. Съдът е установил липсата на мотиви – правни основания за издаването му като е съобразил, че формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби след издаване на акта не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие. В случаите по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания нормативен текст. При липсата на фактически и правни основания, изложени в оспорения отказ, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право да бъде постановен. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от административния орган е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на комисията (органа), което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение