Решение № 1136 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10060/2020 г.

Решение № 1136 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10060/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуален представител – старши юрисконсулт А. Георгиев, против Решение № 471/15.04.2020 г., постановено по административно дело № 2533/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-7108/08.07.2019 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Каменар, община Варна, относно поземлени имоти с идентификатори 35701.11.63, 35701.11.66, 35701.11.67, 35701.11.71, 35701.11.64 и 35701.11.117. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Жалбата се поддържа от юрисконсулт Ангелова, която представя нови писмени доказателства и моли да бъде уважена. Ответната страна Г. Владимирова чрез пълномощник – адвокат Н. Костадинова посредством писмен отговор оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Останалите ответни страни – Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, С. Бошнаков, П. Стоянов, С. Тодорова, М. Николова, П. Костова, А. Ангелова, И. Ангелов, Д. Костадинов, С. Георгиева, Г. Орманова, П. Атанасова, Т. Георгиева, Щ. Матеева, И. Пенчева, К. Йорданова, К. Желязкова, С. Събкова, К. Костадинов, Д. Петрова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Налице е основанието по чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, което налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Спорът е останал неизяснен от фактическа и правна страна, което не се дължи на опущение на съда, а на бездействието на жалбоподателя. Въпреки изричното указание на съдебния състав, оспорващият не е представил документ по чл. 27, ал. 5 ЗГ, който да удостовери собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии - акт за държавна собственост; договор за придобиване право на собственост или удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота. За първи път такъв документ – удостоверение от ОСЗ, ведно със скица и удостоверение за характеристиките на поземлен имот с идентификатор 35701.11.117, при това в нечетлив и незаверен вид, е представен на проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд. Този съд обаче е съд по правото, а не по фактите, като в разпоредбата на чл. 220 АПК е въведена забрана за фактически установявания от касационната инстанция, която следва да преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Административен съд – Бургас е постановил решението си при липсата на надлежен документ по чл. 27, ал. 5 ЗГ, който да индивидуализира с граници и площ посочения по-горе имот, от което е приел, че е налице непълнота и грешка в кадастъра, която следва да бъде отстранена с цел отразяване на актуалното местоположение, площ и граници на имотите, в съответствие с правата по закон, представените документи за собственост и устройствените планове. Ето защо, съдебният акт се явява постановен при непълнота на относимите доказателства, като в интерес на обективната истина е документът по чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗГ, да бъде съобразен, макар и по-късно представен, като въз основа на извършените от съда фактически установявания при неговия анализ, следва да бъде даден и отговор на определящ за материалната законосъобразност на оспорения акт въпрос, а именно налице ли е в случая спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предвид изложените мотиви, съдебното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените от настоящия съд указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,