Решение № 14103 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15719/2014 г.

Решение № 14103 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15719/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Мариан Василев Миланов с адрес: гр. София, ул. "Тракия" № 20, ет. 2 /съдебен адрес: гр. София, ж. к. "Красна поляна - втора част", бл. 27, вх. А, ап. 16/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Драганов, против решение № 6299 от 23.10.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 421/2014 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001107652/14.03.2012 г. /погрешно посочен в решението № 22001107652/, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1972/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон. Според касатора срокът на ревизията след 28.06.2011 г. е продължен с нищожно мотивирано предложение на ТД на НАП - София с изх. № 20-00-3458/08.06.2011 г., а съдът не е изключил от доказателствения материал събраните в хода на ревизията след 28.06.2011 г. писмени доказателства. Претендира се неговата отмяна в обжалваната част, в която е потвърден РА относно установено задължение на ревизираното лице за данък върху доходите за периода от 2005 г. до 2010 г. в общ размер и 1920.03 лв. и съответните лихви, както и присъдените в полза на ответника разноски. Заявява се искане за присъждане на разноски на жалбоподателя за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждание за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001107652/14.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1972/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. В ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 ДОПК, органът по приходите е констатирал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между доходите на лицето и имущественото му състояние. Данъчната основа е определена на базата на э от установения за съответната година недостиг на парични средства на ревизираното лице и съпругата му и получените от ревизираното лице възнаграждения по трудови правоотношения за 2005 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Взет е предвид внесеният авансово ДОД и са определени задължения за данък върху доходите за периода 2005 г. - 2010 г. в общ размер 2 027.29 лв. и лихва до датата на РА /14.03.2012 г. - 786.38 лв./. С решението на директора на Дирекция "ОДОП" е намалено задължението по РА за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. от 611.84 лв. на 574.04 лв., а лихвата върху това задължение от 49.53 лв. на 46.11 лв. Административният съд е изменил РА като, съобразявайки първи вариант от заключението на ССЕ, е намалил задълженията за данък върху доходите за периода 2005 г. - 2010 г. на 1920.03 лв. и съответните лихви. За да постанови този резултат, правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал получаването от него на заем в размер на 36 000 лв. от майка му през 2005 г., по отношение на която не е установено да е разполагала с такава сума. Установено е, че същата е работила като счетоводител и е получавала възнаграждение в размер на 118 лв. Доказателства за получени други доходи или наличие на парични средства в посочения размер не са налице по делото. В тази връзка законосъобразно съдът е кредитирал първи вариант от заключението на вещото лице по назначената ССЕ /без сумата от 36 000 лв./. Този вариант определя по-малък размер на недостига на парични средства за съответните години в сравнение с РА, тъй като вещото лице е установило, че ревизиращият орган е начислил по два пъти разходи за комунални услуги - веднъж на базата на получени отговори от съответните дружества и втори път включени в разхода, посочен от НСИ. Правилно също така е прието в мотивите на обжалваното съдебно решение, че не е налице нарушение на правилата по ДОПК при продължаването на срока на ревизията. Налице е мотивирано предложение на териториалния директор за продължаване на срока в изпълнение изискването на чл. 114, ал. 4 ДОПК - изх. № 20-00-3458/08.06.2011 г. с дата на издаване 07.06.2011 г. Същото е подписано със запетая от лице, изпълняващо правомощията на директор на ТД на НАП - Светлана Паунова. Представена е ответника по делото заповед № ЗЦУ-137/28.01.2010 г. на изп. директор на НАП, с която се възлага на Гергана Симеонова Станулова /зам. директор/ да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП - София при отсъствието /отпуск, командировка и др./ на титуляря Светлана Славчева Паунова. Установява се от представената от ответника заповед за командировка № 949/03.06.2011 г., че Светлана Славчева Паунова е била в командировка в Банкя за периода от 06.06.2011 г. до 07.06.2011 г. От мотивираното предложение е видно, че е подписано на 07.06.2011 г., независимо от това че е изведено с изх. № на дата 08.06.2011 г., поради това обстоятелството, че на 08.06.2011 г. Паунова не е била в командировка и е подписала РКО за получена сума във връзка с командировката, не обосновава извод, че мотивираното предложение е издадено от некомпетентен орган, противно на твърденията на касатора. С оглед така изложеното по-горе, настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че първоинстанционното съдебно решение в оспорената му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, предложение последно юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция не се присъжда, тъй като с решението на АССГ е присъдено такова, определено като съответно на отхвърлената част от жалбата по чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение