Решение № 10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2015 г.

Решение № 10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Захари Иванов Ангелов от гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител - адв. Петрова, против решение № 279 от 9.07.2015 г., постановено по адм. дело № 270/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси рег. № 1739р - 6138/11.03.2015 г. на началника на районно управление (РУ ) на МВР Велико Търново . Жалбоподателят оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата доводи. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РУ на МВР - Велико Търново, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата на Захари Иванов Ангелов срещу отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси рег. № 1739р -6138/11.03.2015 г., постановен от началника на районно управление РУ на МВР Велико Търново на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимостта от продължаване на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Посочено е, че не са събрани доказателства за упражняване в момента на високорискова дейност, така че да е налице вероятност от възникване на ситуация, която по несъмнен начин да обосновава носенето на оръжие за самоотбрана. При липсата на данни за непосредствена или потенциална опасност на живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя, необходимостта от подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси не е обоснована и доказана. Съдът е изложил доводи, че не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като му е била дадена възможност да обоснове искането си, което същият е направил в дадения му срок. Предвид което административния орган е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че веднъж вече е издадено разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, не обвързва административния орган да го поднови, а следва да провери налице ли са визираните в закона положителни предпоставки и липса на отрицателни предпоставки. Предвид изложеното съдът е приел, че обжалвания отказ е материално законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/ подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение./в този смисъл виж Решение № 15598 от 7.12.2012 г. по адм. дело № 9699/2012 г., Решение № 4165 от 26.03.2013 г., по адм. дело № 11104/2012 г., Решение № 12557 от 11.10.2012 г. по адм. дело № 2869/2012 г. и др./ Правилно първоинстанционният съд е приел, че със закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Първоинстанционният съд правилно е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Ангелов, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Релевираните с касационната жалба доводи преповторят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение, а възприетият извод за недоказана необходимост от притежаване на оръжие е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, изрично установени със закона. В противен случай разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на законовата уредба. Възприетото от решаващия съд тълкуване е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт общественозначими дейности. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд Велико Търново, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,