Решение № 5893 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Парадайз бийч ЕАД със седалище гр. Несебър, чрез процесуалния му представител адв. Солинков, срещу решение 902 от 31.01.2025г., постановено по адм. дело 1323/2024г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 2881 от 23.07.2024г. на заместник - кмета по Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: реконструкция на амфитеатър, намиращ се в ПИ идентификатор 11538.13.949 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, местност Варницата, изпълнен без строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че нареденият за премахване обект представлява строеж. Напротив твърди, че спорният обект не е строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а е преместваемо съоръжение, което се е установило от събраните доказателства, включително изготвена съдебно техническа експертиза. Навежда аргументи, че от събраните доказателства се е установило, че нареденият за премахване обект отговаря на понатието за преместваем обект, както с оглед на неговото предназначение за културни и обществени нужди, съответсващо на изискванията на чл. 56 ЗУТ, така и с оглед на конструктивните му характеристики, които посочва, че отговарят на понятието по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ за преместваем обект. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Ответникът заместник - кметът на община Несебър, чрез процесуалния си представител юрк. Радев, с представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и правилност на оспореното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд гр. Бургас Заповед 2881 от 23.07.2024г. на заместник - кмета по Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: реконструкция на амфитеатър, изразяваща се в изграждането на метална конструкция, монтирана в северната си част върху стоманобетонов фундамент и лежаща в южната си част върху две стоманобетонови колони с приблизителна височина около 4,5м. И диаметър около 0,5м., като конструкцията представлява метална рамка с приблизителни размери дължина около 29м. И ширина около 10 м. В краищата и около 12м. В средата, укрепена в напречна посока с 13 бр. Метални форми с двойно Т образни стоманени профили и покрита с гофрирана ламарина, а върху гофрираната ламарина е излята стоманобетонова плоча с дебелина около 0,15м. и приблизителна площ от 350 кв.м., покриваща изцяло амфитеатъра и обезопасена по краищата с предпазен парапет с височина около 1 м., намиращ се в ПИ идентификатор 11538.13.949 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, местност Варницата, изпълнен без строителни книжа. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и във връзка с представена по делото заповед, с която кмета на община Бургас е делегирал правомощията си по ЗУТ на заместник кмета на общината, издал оспорената заповед, при спазване на изискванията за форма, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. Изложил е подробни съображения, че нареденият за премахване обект не покрива критериите на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ и съответно не представлява преместваем обект. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, включително и приетата по делото съдебно техническа експертиза, като е кредитирал техническите установявания в същата, е направил извод, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че се касае за строеж, който представлява навес, като в тази връзка е изложил съображения, че нареденият за премахване строеж представлява действително реконструкция на съществуващият амфитеатър в последната хипотеза по § 5 т. 44 ДР на ЗУТ, а именно изпълнени нови конструктивни елементи и основни части, с които се увеличава носимоспособностт, устойчивостта и трайността на амфитеатъра. Изложил е съображения, че с извършеното е направено покриване на съществуващата до момента част от амфитеатъра, което би позволило използването му без неудобства от зрителите, както и би защитило съществуващата част от амфитеатъра от вредни атмосферни влияния, а обособената тераса върху бетонна плоча с изкуствено тревно покритие, парапет и осветление, е допълнително основание да се приеме, че е налице реконструкция на амфитеатъра с добавяне на нови функционалности. По тези съображения е приел, че заповедта е законосъобразна, строежът е кфалифициран правилно като реконструкция, за която е било необходимо издаването на разрешение за строеж, съответно при липсата му е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване. По тези съображения е приел оспореният акт за законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Бургас не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, като съдът е кредитирал техническите й установявания. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, за спазване на изискванията за форма и за това, че същата е издадена от компетентен орган. От събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, се установява, че в имота на жалбоподателя има амфитеатър, за който е издаден акт за узаконяване през 2004г., като по същия за извършени стриетлно монтажни работи, изразяващи се в изграждането на метална конструкция, монтирана в северната си част върху стоманобетонов фундамент и лежаща в южната си част върху две стоманобетонови колони с приблизителна височина около 4,5м. и диаметър около 0,5м., като конструкцията представлява метална рамка с приблизителни размери дължина около 29м. и ширина около 10 м. в краищата и около 12м. в средата, укрепена в напречна посока с 13 бр. метални форми с двойно Т образни стоманени профили и покрита с гофрирана ламарина, а върху гофрираната ламарина е излята стоманобетонова плоча с дебелина около 0,15м. и приблизителна площ от 350 кв.м., покриваща изцяло амфитеатъра и обезопасена по краищата с предпазен парапет с височина около 1 м., наслана с изкуствена трева, с осигурен достъп до оформеното пространство със стълби и монтирано изкуствено осветленеие. Предвид така даденото описание на наредения за премахване строеж, е законосъобразен на първо място е извода на съда, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а не представлява преместваем обект. Съгласно § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение на първо място, тъй като поради обема е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Освен това не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на колоните, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Най накрая не е налице и третото условие, а именно при преместването му, ако се приеме, че е възможно, да не се изменя трайно субстанцията или предназначението на земята. Видно от описанието на обекта се касае за цялостен такъв с бетонова основа и стоманобетонни колони и покрит също със излята стоманобетонна плоча върху гофрираната ламарина, който не представлява преместваемо съоръжение. В цялост спорният обект представлява строеж по смисла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, както законосъобразно е приел и съдът, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване. На следващо място неостователно е възражението в касационната жалба, че нареденият за премахване строеж неправилно е квалифициран като реконструкция, а напротив твърди се, че представлява навес. Правилен е извода на съда, че нареденият за премахване строеж отговаря на понятието реконструкция по § 5 т. 44 ДР на ЗУТ във втората предвидена в определението хипотеза. Съгласно посочената разпоредба "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Съответен на събраните по делото доказателства е извода на съда, че описаното по отношение на спорния обект съответства на изпълнението нови конструктивни елементи, с които се увеличава устойчивостта на строежа, като изграденото представлява единна част с амфитатъра. Въз основа на гореизложеното оспореното решение на АС гр. Бургас е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, като същото следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,