Решение № 924 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2009 г.

Решение № 924 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, срещу Решение № 20/7.04.2009 г. по административно дело № 4782/2008 г. на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед № РД-18-65/6.08.2008 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът ЕТ "Мериана - Мария Костадинова", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага тя да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав установи, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че по същество жалбата е неоснователна. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с ал. 3 от ЗУТ е наредено премахване на незаконно поставен обект - "Павилион за кафе и закуски", находящ се в гр. София на входната алея към парка на НДК, откъм ъгъла на бул. "Витоша" и бул. "П. Евтимий", на 18 м от входа на парка. В решението си Административен съд София - град е обсъдил доводите на страните, изложените в заповедта правни и фактически основания и процедурата по издаването й, анализирал е относимите за спорното правоотношение правни норми и е изложил обосновани мотиви, досежно това, че преместваемият обект, предмет на заповедта, е поставен на валидно правно основание и в съответствие с издаденото разрешение. Въз основа на това съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. С оглед на установеното административният съд е отменил оспорения пред него индивидуален административен акт и е присъдил деловодните разноски в полза на атакувалата го страна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите в него съответстват на фактите по делото. Съдът при осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорената заповед e проверил правилно ли са посочени в административния акт фактическите и правни основания, и обосновано не ги е заменил по направените възражения от административния орган като страна по делото. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че административният орган не е установил релевантните за казуса факти и обстоятелства, като не е събрал и съответно обсъдил посочените във възражение на служител на едноличния търговец доказателства. Именно от тях е видно, че противно на приетото от органа, обектът е бил поставен въз основа на валидно разрешително № 9/6.01.1995 г., което е безсрочно (т. е. не е загубило действието си към момента на издаване на оспореният административен акт), и в съответствие с одобрена от УАГ Схема за монтаж на търговски павилион за кафе и закуски в околното пространство на НДК (последното се потвърждава и от компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза). С горното е оборена констатацията на административния орган за монтиране на павилиона без разрешение за поставяне и одобрена схема за поставяне. Същевременно обектът се ползва по силата на действащ договор за съвместна стопанска дейност, сключен на 6.01.1995 г. между ЕТ "Мериана - Мария Костадинова" и СП "Южен парк" при ОФ "Озеленяване" за срок от 20 години. Изложеното опровергава извода в процесната заповед за наличие на приложното поле на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, а освен това, както уместно е отбелязал административния съд, по отношение на изброените в заповедта т. 2 и т. 3 на чл. 57а от ЗУТ, тя е напълно лишена от мотиви. Инвокираните в касационната жалба възражения не могат да бъдат споделени. Формалното спазване на предвидената процедура в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, чрез съставянето на констативен акт от служители по чл. 223, ал. 2 от същия закон, връчването му на заинтересованата страна, и даването възможност за възражение по него, не означава само по себе си, че административният орган е спазил изискванията на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 35 от АПК, след като не е събрал и обсъдил всички доказателства от значение за случая. Липсата на фактически и правни основания за издаване на заповед за премахване по чл. 57а от ЗУТ е установена по недвусмислен начин от първоинстанционния съд. Цитираните в касационната жалба наредби касаят само реда за поставяне на нови преместваеми обекти и не въвеждат допълнителни изисквания за вече издадените разрешения за монтиране на преместваеми обекти. Предвид горното се налага изводът, че в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция категорично бе опровергана тезата, която се силаеше да докаже касатора. Решението, подложено на касация, не страда от пороците, визирани като отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав,