Решение № 5844 от 5.6.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение05.06.2023 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 13/ 23.05.2022 г. по адм.д. 336/ 2021 г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РУСЕ.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" да заплати на В. Церигг, гр. Русе, [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 900 /деветстотин лева/ ,представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно

Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

Мотиви

Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ против решение 13/ 23.05.2022 г. по адм.д. 336/ 2021 г. по описа на АС-Русе. Иска отмяна на решението като неправилно с твърдение, че уведомителното писмо е мотивирано как точно е определена референтната площ за кампания 2016 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1/2 от мярка 214. Референтната площ е определена правилно при спазване на чл. 24 от Наредба 11/2009 при наличие на основание по чл.24, ал. 2 от Наредбата . Декларираните и одобрени площи през 2016 г. от 60,51 ха в землището на с.Тетово, общ.Русе, не са заявени за 2016 г., като защитната теза на адресата за прилагане на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ и наличието на обективна невъзможност е взета предвид. Но за остатъка от 6,12 ха, посочени в табличен вид няма обективна невъзможност. За започналото административно производство В. Церигг е уведомен на 13.09.2019 г. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, но не е ангажирал доказателства, а СТЕ доказва фактите в административния акт. Различният начин на очертаване на парцелите през 2013 г. и 2016 г. не е основание за отмяна на УП. Ответната страна В. Церигг, гр. Русе, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 2 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 13/ 23.05.2022 г. по адм.д. 336/ 2021 г. по описа на Административен съд- Русе е отменено УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични ангажименти" АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 изх. 01-6500/9653/ 11 от 29.01.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11/ 6.04.2009 г., потвърдено със заповед РД-20-49/ 6.04.2021 г. С определение 13010/ 20.12.2021 г. по адм.д. 11987/2021 г. на ВАС, пето отделение, е възстановен срок за подаване на жалбата срещу УП и поради това решението е допустимо. За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът приема, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. През 2013 г. земеделският стопанин е одобрен за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност / ВПС1/2/ от мярка "Агроекологични плащания"", петгодишен агроекологичен ангажимент, като одобрените площи за участие, отразени в таблица са 14 парцела с 97,00 ха, от които два парцела в землището на с. Долно Абланово, а останалите в землището на с.Тетово въз основа на договор за наем с община Русе. Преди подаване на заявлението за 2016 г. на земеделския стопанин е представена таблица за ползвани земеделски парцели през 2015 г. и е установено, че отново са заявени 14 броя парцели, като 12 от тях напълно съвпадат със заявените през 2013 г.и са налице различия за два парцела : вместо БДС 22558-998-2-3 с площ от 6, 49 ха е заявен БЗС 22558-998-5-3-5 с площ от 6,20 ха и вместо БЗС 72357-1589-1-1 с площ от 57,75 ха е заявен БЗС 72357-1589-2-2 с площ от 55,08 ха и общата заявена площ по мярка 214 за кампания 2015 г. е 94,04 ха. През 2016 г. земеделският стопанин своевременно е заявил за подпомагане 12 парцела, всички в землището на с.Тетово с обща площ от 60, 51 ха и е обяснено, че намаляването на площите е във връзка с промените в чл. 37и от ЗСПЗЗ да ползва площи само съобразно броя на отглежданите животни, което налага редуциране на площите по мярка 214. В хода на кореспонденцията с ДФЗ стопанинът е представил доказателства за прекратени договори за наем с община Русе и изменени договори за наем, посочени подробно в съдебния акт. Обсъдена е справка от МЗХГ за 56 броя пасищни селскостопански животни в животновъден обект и регистрирано правно основание за ползване на пасища, мери и ливади от 1271,968 дка от ОПФ в землището на с.Долно Абланово, Ново село и с.Тетово, като според броя животни на земеделския стопанин се полагат 631,500 дка пасища, мери и ливади, т.е. 63, 15 ха. Съдът е обсъдил проверките на имотите в ОбСЗ-Русе, посочил ,че по делото е спорно определянето на референтната площ за 2016 г. и съпоставянето й с площите, които са заявени от В. Церигг през 2013 г., очертани от него върху ЦФОК, без системата тогава да е можела да засече границите с тези от кадастралните граници на имотите и без да се извежда предупреждение, че се навлиза в имот, за който заявителят няма правно основание за ползване. Според СТЕ адаптираните 6,12 ха са именно тези ивични площи, които са извън кадастралните имоти, наети по договори за наем. При така установената фактическа обстановка съдът развива съображения, че в УП липсват мотиви как е определен размера на адаптираната референтна площ през 2016 г., при безспорна наложителност след законодателните промени с пар.15 и чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ да се вземат предвид площите от общинския и държавния поземлен фонд, които могат да се ползват на правно основание според животинските единици. Освен това съдът посочва, че административният орган е обсъдил само споразуменията за прекратяване на договори за наем в селата Долно Абланово и с.Ново село, но е взел предвид частичното, а не изцяло прекратяване на договора за наем на земи в землището на с. Тетово, поради което договорът действа за част от площите и това е следвало да се съобрази. Не било изяснено, защо в ИСАК референтната площ не е редуцирана изцяло относно имотите в с.Долно Абланово, макар да са представени доказателства за прекратени договори за отдаване под наем, а е останала референтна част, която органът имал предвид. Решението е обосновано и материално законосъобразно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2, която разпоредба дава възможност одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 да може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Вследствие на изменението на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ/ ДВ бр.14/2015 г./ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Поради това са законосъобразни изводите на съда, че правилното определяне на адаптираната референтна площ е относима към прилагането на чл. 24, ал. 2 и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11/2009 г., заради което административният орган следва да обсъди всички представени доказателства за прекратени договори за наем на земеделска земя от ОбПФ в изпълнение на законовите изменения на ЗСПЗЗ, да определи площите, за които е останало валидно правно основание за ползване, съобразно указанията на първоинстанционния съд, и тези, за които по обективни причини поетият ангажимент не може да бъде изпълнен и едва тогава да прецени дали има нарушаване на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК следва да се вземат предвид мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изхода на делото е основателно искането на ответната страна за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, които са в размер на 900 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение, предвид представен на л.26 от делото договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение