Решение № 9557 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14728/2015 г.

Решение № 9557 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14728/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Заечки" ЕООД, представлявано от Е. З. - управител, срещу Решение № 1595/29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 360/2015 г., по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност - по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на атакуваното съдебно решение и за отмяна на заповедта на кмета на Община Петрич. Ответникът - кметът на община Петрич изразява становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на "Заечки" ЕООД, представлявано от Е. З. - управител, срещу Заповед № I-C-76/24.04.2015 г, на кмета на Община Петрич, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Навеси от стоманена конструкция", находящ се в УПИ XXVIII и УПИ XXX, кв. 4 по Регулационния план на гр. Петрич, в имоти с идентификатори 56126.600.28 и 56126.600.30 по КККР на гр. Петрич. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за премахване е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Административен съд - Благоевград се е произнесъл по въведените доводи за съществени процесуални нарушения във връзка с издаването и връчването на констативните актове, на които почива заповедта. Приел е че такива не са налице, като се е мотивирал, че дори да е имало нарушение на процедурата по издаването на констативния акт, същите не са съществени. Категорично е установена незаконността на процесната постройка, като извършена без разрешение за строеж през 2012-2013 г., поради което е прието, че предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ не намират приложение. Въз основа на фактическите и правни констатации, съдът е формирал извода за законосъобразност на административния акт и е отхвърлил жалбата на "Заечки" ЕООД. Решението е правилно. По делото е установено, че констатираният строеж "Навеси от стоманена конструкция" е собственост на "Заечки" ЕООД. Не е спорно, че изграденото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без необходимите строителни книжа. Съдът се е произнесъл по възраженията касаещи съставянето и връчването на Констативен акт № 5 и Констативен акт № 6 от 08.04.2015 г., като правилно е приел, че дори да е имало нарушения при съставянето на актовете, то те не са били съществени. Освен това е приел обстоятелствата по делото за достатъчно изяснени, независимо от годността на цитираните актове, да служат като доказателства. Поради това съдът е приел записаната в оспорваната заповед година на построяване (2012-2013) за необорена и предвид същата се е произнесъл, че разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗУТ са неприложими. Касационният жалбоподател излага оплаквания за повода, по който са съставени констативните актове, на които почива заповедта. Подобни възражения са неотносими, тъй като констативните актове са редовно съставени и като такива имат доказателствена сила за визираните в тях обстоятелства. Дори посочените актове да се игнорират при определянето на годината на построяване, по делото има достатъчно доказателства, които да установяват същата - Констативен протокол от 30.10.2013 г, и две нотариално заверени декларации. Първоинстанционният съд правилно е счел, че жалбоподателят не е оборил годината на построяване записана в заповедта. В касационната жалба са въведени и доводи за търпимост на строежа, изхождаща от отменен отказ за издаване на акт за узаконяване и Акт № 2082 за държавна собственост (1998 г.). Отмененият отказ не е равносилен на издаден акт за узаконяване на строежа и търпимостта на същия вече е изследвана от първоинстанционния съд. Актът за държавна собственост не съдържа информация относно процесния строеж. Документите са неотносими към настоящия спор. Предвид изхода на спора и направеното искане на кмета на община Петрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, същото следва да бъде уважено. Следва да се възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на разноски в размер на 600 (шестотин) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение,