Решение № 11860 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2011 г.

Решение № 11860 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Реант" ЕООД, гр. Варна против решение № 3558 от 18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1306/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Държавна комисия по хазарта не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Реант" ЕООД против решение № И-2397/20.01.2011 г. на Държавната комисия по хазарта, с което е отказано да се даде разрешение на жалбоподателя за промяна в обстоятелствата, вписани в издадени разрешения за организиране на хазартни игри с игрални автомати. За да постанови този резултат съдът е направил изводи, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за хазарта (ЗХ) отм. и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на ЗХ (отм.). Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя за промяна във вписаните обстоятелства в издадените разрешения на дружеството за организиране на хазартни игри с игрални автомати - промяна в едноличния собственик на капитала и адреса на управление на дружеството. С оспореният административен акт държавната комисия по хазарта по същество е отказала да впише промяна в обстоятелствата, вписани в издадени разрешения за организиране на хазартни игри с игрални автомати като е изложила две основни съображения. Първото е, че с промяна на едноличния собственик на капитала чрез продажба на 100% от дружествените дялове е налице прехвърляне на разрешенията за извършване на хазартна дейност, което е забранено съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗХ (отм.), а второто е, че новият едноличен собственик на капитала и управител на дружеството има неизплатени задължения към бюджета в размер на 8 153.80 лв., както и глоба по влязло в сила наказателно постановление, издадено от орган на Областна дирекция на МВР в размер на 200 лв. Държавната комисия по хазарта се е позовала на нормата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗХ (отм.) и е направила извод за наличие на забрана за издаване на разрешение за организиране на хазартни игри на лица, които имат неизплатени задължения към бюджета. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е налице промяна в правния субект, титуляр на правото на собственост, но с оглед организационно правната форма на дружеството - ЕООД, личността на собственика на капитала и управляващия са от съществено значение в производството по издаване на разрешение за осъществяване на хазартна дейност, респективно в производството по промяна на обстоятелства, вписани в издаденото разрешение. Съдът е направил извод, че в случая е налице забраната на чл. 4, ал. 3 от ЗХ (отм.) за прехвърляне на разрешението. Съдебният състав е констатирал, че от приетите по делото доказателства е установено наличие на задължение на едноличния собственик на капитала в размер на 200 лв. по влязло в сила наказателно постановление, като не са установени други задължения към държавния бюджет по реда предписан в чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗХ (отм.), а именно с влезли в сила ревизионни актове. Посочено е, че приложеното по преписката удостоверение от ТД на НАП е следвало да бъде индиция за административния орган, че може да изиска и други доказателства от заявителя. Направен е извод, че независимо от това задължението, установено с влязло в сила наказателно постановление е било достатъчно, за да обоснове отказа за не даване на разрешение поради наличие на предпоставките на чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. т. 3 от ЗХ (отм.). Изводът на съда, че в случая е налице забраната на чл. 4, ал. 3 от ЗХ (отм.) е незаконосъобразен и необоснован. Не намира законова опора направеното от първоинстанционния съд разграничение на вида на търговското дружество. Фактът дали дружеството е образувано от едно или повече лица, респективно как е разпределен капиталът му не дава основание за неравноправно третиране на самото дружеството и собствениците на капитала му, нито променя вида му ( чл. 64, ал. 1, т. 3 вр. чл. 113 от Търговския закон). В случая поисканите промени не се отнасят за прехвърляне на вече издаденото на "Реант" ЕООД разрешение за организиране на хазартни игри, а за отразяване на смяна на собственика на капитала, която не е свързана с промяна на дружеството като титуляр на разрешението. Прехвърлянето на капитала на дружеството не води до промяна в правния субект, а оттам и до прехвърляне на разрешението. Ето защо направеното искане не е в противоречие със забраната, установена в чл. 4, ал. 3 от ЗХ, а като е направил извод за обратното Административен съд София град е постановил решение в противоречие с материалния закон. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че в случая са били налице предпоставките на чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. т. 3 от ЗХ (отм.) за наличие на неизплатени задължения към бюджета, установени по указания в закона ред. Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 3 изисква собственика, респективно управителя на дружеството да са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила ревизионен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години. По делото не са ангажирани доказателства новият едноличен собственик и управител на дружеството да е укривал от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това да е установено с влязъл в сила ревизионен акт или влязло в сила наказателно постановление. Влязлото в сила наказателно постановление за неплатена глоба в полза на Областна дирекция на МВР не установява обстоятелствата, визирани в цитираната норма. По отношение на останалите задължения към бюджета не са ангажирани доказателства същите да са установени с влязъл в сила акт. Освен това преценката за наличието на обстоятелства, които са пречка новият собственик на капитала на дружеството да организира хазартни игри съгласно чл. 5 от ЗХ (отм.), е правомощие на комисията, което последната може да упражни и в хода на образуваното административно производство. В случая това не е направено, а при липсата на доказателства за наличието на обстоятелствата по чл. 5 по отношение на новия собственик на капитала на дружеството, комисията е следвало да впише исканите обстоятелства. Следователно като издава акт в обратния смисъл, комисията постановява решение в противоречие с материалния закон, а изводът на съда за обратното е незаконосъобразен. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че при констатирани нарушения по ЗХ комисията може да отнеме временно или окончателно издадено на разрешение за организиране на хазартни игри (чл. 83 и чл. 84 от ЗХ отм.). Следователно комисията разполага с достатъчно правомощия да упражни контрол и да преустанови хазартна дейност, която се организира в противоречие с изискванията на закона, поради което твърдението на административния орган, че вписването на исканите обстоятелства би довело до заобикаляне на закона не може да бъде споделен. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспорения административен акт бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,