Решение № 9741 от 17.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Господинов от Габрово, с адрес на [улица], ап. [номер], срещу Решение 113 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 201 по описа на Административния съд Габрово за 2022 г. в частта, в която е отхвърлен иска му за присъждане на законна лихва върху главницата от 11 000 лева за периода от 31.05.2021г. до 26.09.2022година. С решението на административния съд, постановено в производство по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) Община Габрово е осъдена да заплати на Господинов сума от 171, 11 лв., представляваща законната лихва за периода 01.08.2022 г. 25.09.2022 г. върху главница от 11 000, 00 лв., като предявеният от касационния жалбоподател иск е отхвърлен в останалата му част, над присъдената сума до пълния предявен размер от 1 479, 00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 64, 00 лв. С Определение 121/31.01.2023г., постановено по същото дело Й. Господинов е осъден да заплати на Община Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер на 88 лева. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната част, навеждайки като касационно основание неправилно приложение на материалния закон чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Твърди, че е налице неразбиране от страна на първоинстанционния съд на предмета на спора. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на съдебен акт, с който предявеният от него иск бъде уважен в пълен размер. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът по касационната жалба Община Габрово оспорва жалбата с доводи за неоснователността й. Иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по искова молба на Й. Господинов за осъждането на Община Габрово да му заплати обезщетение в размер на 1 479, 00 лв., представляващо законната лихва върху главница от 11 000, 00 лв., считано от 31.05.2021 г. (датата на завеждане на исковата му молба по адм. дело 118/2021 г. по описа на Административния съд Габрово) до 26.09.2022 г. (датата на извършеното плащане на присъденото обезщетение в полза на ищеца с Решение 178/06.01.2022 г. по адм. дело 118/2021 г. по описа на Административния съд Габрово, оставено в сила с Решение 7546/01.08.2022 г. по адм. дело 2646/2022 г. на Върховния административен съд. Административният съд е установил от фактическа страна, че с Решение 178 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело 118/2021 г. по описа на Административния съд Габрово, Община Габрово е осъдена да заплати на Господинов обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 11 000, 00 лв., причинени му в резултат на непредоставено обезщетение при отчуждаването на негов недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, дворище пл. 1712, кв. 536 по плана на гр. Габрово и жилищна сграда в същото с подобрения, което отчуждаване е извършено със Заповед 966 от 02.07.1986 г. на Председателя на ИК на Община Габрово, Заповед 1226 от 05.08.1986 г. за допълване на предходната заповед, издадена от същия административен орган, и Заповед 1304 от 14.08.1986 г. на същия административен орган за видоизменяне на първоначално издадената заповед. С това решение предявеният от Господинов иск е отхвърлен за горницата над 11 000, 00 лв. до пълната претендирана сума от 15 700, 00 лв., като Община Габрово е осъдена да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 1 492, 00 лв. По искане на касационния жалбоподател за допълване на Решение 178/06.01.2022 г. по адм. дело 118/2021 г. на Административния съд Габрово, чрез присъждане на законната лихва върху вече присъденото в негова полза по това дело обезщетение от 11 000, 00 лв., е постановено Решение 82 от 28.01.2022 г. по същото дело, с което искането за допълване е оставено без уважение, като неоснователно. Административният съд Габрово се е мотивирал, че такава претенция не е заявена с исковата молба или в хода на производството. С Решение 7546 от 01.08.2022 г. по адм. дело 2646/2022 г. по описа на Върховния административен съд, касационната инстанция е оставила в сила горецитираните решения на Габровския административен съд. Първоинстанционният съд е установил, че ищецът (л. 2 от адм. дело 201/2022 г. по описа на Административния съд Габрово) е получил присъденото му обезщетение от 11 000, 00 лв. на 26.09.2022 година. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, от правна страна, че предявеният от Господинов иск е допустим и частично основателен. Квалифицирал е иска като такъв за заплащане на лихви за забава върху присъдено обезщетение. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), е приел, че по делото са налице двете материалноправни предпоставки за дължимостта на законната лихва парично задължение в размер на 11 000, 00 лв. и несвоевременно изпълнение на това парично задължение, т.е. изпадане в забава на длъжника. Относно забавата, съдът е съобразил приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационнен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г., че при незаконни бездействия на административните органи, какъвто бил конкретният казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е от момента на преустановяването им. Посочил е, че от така определения момент на изискуемост започва да тече и погасителната давност, и се дължи мораторна лихва. Формирал е извод, че началният момент, от който се дължи претендираната от Господинов лихва е от 01.08.2022 г., на която дата е постановено Решение 7546 от 01.08.2022 г. по адм. дело 2646/2022 г. по описа на Върховния административен съд и е признато за незаконно бездействието на ответната страна да го обезщети, като правоимащ собственик, във връзка с незавършена дълго време отчуждителна процедура. За крайна дата на дължимост на претендираната от ищеца лихва, съдът определил 25.09.2022 г., предвид данните по делото за заплащане на паричното задължение от 11 000, 00 лв. в негова полза на 26.09.2022 г. За приетия от него за относим исков период, съдът определил размера на лихвата за забава чрез електронен калкулатор. Уважил частично иска на Господинов до присъдената сума от 171, 11 лв. и го отхвърлил за разликата над този размер до претендираната сума от 1 479, 00 лв. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и е правилно. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която е отхвърлен предявения от Й. Господинов срещу Община Габрово иск за сумата 1307, 89 лева или за разликата над 171,11 лева до пълния предявен размер от 1479 лева, представляваща изтеклата за периода 1.08.2022 г. 25.09.2022 г. законна лихва върху главница от 11 000 лева, не противоречи на материалния закон. Й. Господинов е внесъл в съда исковата молба, по която е образувано адм. дело 118/2021 г. по описа на Административния съд-Габрово на 31.05.2021 г. Претендирал е обезщетение за имуществена вреда от бездействие на администрацията на Община Габрово. Съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана (чл.84, ал.3 ЗЗД). С оглед разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД ищецът е имал правна възможност да претендира обезщетение за имуществена вреда от момента, в който е възникнало правото му на обезщетение. Задължението за заплащане на лихва за забавено плащане на парично задължение е вторично, поради което възниква не по-рано от момента, в който възниква главното задължение. Когато не е определен денят, от който възниква главното задължение, лихва за забава се дължи от датата на поканата. Ищецът не е предявил иск за заплащане на законната лихва, считано от 31.05.2021 г. едновременно с иска за заплащане на обезщетение. Поради това няма право да претендира заплащане на законната лихва върху главницата от датата на внасяне на исковата му молба, по която е образувано адм. дело 118/2021 г. По тези съображения, решението в обжалваната му част като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия