Решение № 8497 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2013 г.

Решение № 8497 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инвест-Иванов" ООД гр. Първомай чрез проц. представител адв. Хаджиева срещу Решение № 1291/11.06.2013 г., постановено по адм. д. № 3399/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт № 161202420/02.07.2012, с който е отказан данъчен кредит в размер на 18 511,66 лв., потвърден с Решение № 1239/25.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че делото не са на лице доказателства, от които по безпротиворечив начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в съответните данъчни фактури, на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определени вещи, тяхното отделяне, с постигане на съгласие, за което съгласно чл. 24, ал. 2 предл. първо от ЗЗД, да се е прехвърлила и собствеността върху тях, тъй като с датата на прехвърляне собствеността върху вещите ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие. По фактура № 240/30.09.2010 г. с предмет на доставка - тухли от ЕТ "Магнолия 90 - Златка Димитрова", правото на данъчен кредит е отказано основателно. Съдът е обсъдил представените пътен лист и товарителница, като е счел, че те обаче не са годни доказателства, с които може да се установи извършен транспорт, както и че лицето, посочено в товарителницата като превозвач, е Емил Петров, без да се уточни като какво извършва превоза - като търговец или физическо лице. В пътния лист същото лице е посочено като шофьор и освен това няма данни от коя фирма се издава. По същата фактура няма и документи за извършено плащане по банков път, както е отразено в самата нея. По фактура № 626/29.11.2010 г., издадена от "Арис Дизайн" ЕООД с предмет на доставката рекламни материали, е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил представения документ за придобиване на материалите - химикали, ключодържатели, запалки, от "Европа Комерс" ЕООД и установил, че в този документ са вписани неверни данни за дружеството-доставчик /данните за идентификационен номер и ДДС номер са на друго лице/, т. е. документът за придобиване е с невярно съдържание. От представения от "Арис Дизайн" ЕООД аналитичен регистър на сметка 302 "Материали" не може да се установи какви видове материали е завело в патримониума си дружеството. Не може да се приеме, че са налице безспорни доказателства, че "Арис Дизайн" ЕООД разполага реално с количества химикали, запалки, ключодържатели, върху които да е извършило полагане на съответните рекламни надписи на ревизираното лице. Относно фактурите, издадени от "Янита 2007" ЕООД, с предмет на доставките строителни материали и СМР, съдът е счел, че не следва да се признава право на данъчен кредит, тъй като в издадените фактури и в приемателно-предавателните протоколи строителните материали са описани само стойностно, без да е посочено количеството и единичните цени на вложените материали. Същото се констатирало и от вещото лице в заключението му - изрично посочено в Приложение 1 към заключението. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, във фактурите задължително се съдържа количество и вид на стоката, поради което първоинстанционният съд е приел, че не може да се установи реалността на доставката, по издадените фактури. От "Инвест Иванов" ЕООД справка за вложените материали не е представена, а за транспортирането на строителните материали са представени пътни листове, издадени от "Магнолия-90" ЕТ, като търговецът е издал фактура с предмет на сделка-превози на материали и наем - бус, но не може да се установи тя с кои пътни листове е свързана. В тях не се съдържат такива идентифициращи данни, от които може да се направи безспорен извод за превоз на строителни материали от определен търговски обект до строителния обект на ревизираното лице. Въпреки, че разполага с наети лица по трудови правоотношения на длъжности строителни работници, дружеството, сочено за доставчик на СМР, не представя доказателства, че работниците му са извършвали строителни дейности на обекта на ревизираното дружество. Освен това налице е липса на безспорни доказателства за реално плащане по фактурите. В съдебно заседание е представено запорно съобщение с изх. № 28.01.2013 г. за налагане запор върху вземания на "Янита", но това запорно съобщение според съда не е могло да обясни липсата на плащане, след като фактурите са издадени за периода м. 09 - м. 11.2010 г., а запорното съобщение е издадено три години по-късно. В договора, сключен между "Инвест Иванов" ЕООД и "Янита-2007" ЕООД, не се посочва конкретно какви по вид и количество СМР ще се извършва. Отразено е единствено, че видът на работите, вложените материали, тяхното количество и цени, ще се конкретизират в допълнителните протоколи. Както от протоколите, така и от издадените фактури не може да се установи количеството и вида на отделните материали. Решението е правилно. Правният спор се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури. В ЗДДС няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на фактурите за доставеното гориво не може да се докаже от представените документи дали действително е закупувано и за какви цели, свързани с икономическата дейност на касатора, е свързано. По фактура № 240 от 30.09.2010 г. с предмет на доставка - тухли, издадена от ЕТ "Магнолия 90 - Златка Димитрова", правилно е отказано правото на данъчен кредит. По същата фактура няма документи за извършено плащане по банков път, както е отразено в нея, макар че плащането не е въздигнато от ЗДДС като основание за признаване или непризнаване на правото на данъчен кредит. По фактура № 626 от 29.11.2010 г., издадена от "Арис Дизайн" ЕООД с предмет на доставката рекламни материали, е отказано правото на данъчен кредит, защото от представения документ за придобиване на материалите - химикали, ключодържатели, запалки, от "Европа Комерс" ЕООД е установено, че в този документ са вписани неверни данни за дружеството - доставчик и поради това документът за придобиване е с невярно съдържание, по фактура № 96 от 04.11.2010 г. с предмет на доставка строителни материали съдът правилно е счел, че е налице префактуриране на строителни материали, без да може да се установи наличието на такива в действителност, а лицата, извършили префактурирането, нямат обекти или дейност, свързана с търговия със строителни материали. Правилно е прието, че относно фактурите, издадени от "Янита 2007" ЕООД, с предмет на доставките строителни материали и СМР, не следва да се признава право на данъчен кредит, тъй като в издадените фактури и в приемателно-предавателните протоколи строителните материали са описани само стойностно, без да е посочено количеството и единичните цени на вложените материали. В хода на съдебно-административното производство пред Административния съд - Пловдив, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на подробно обсъждане на събраните доказателства и заключението на приетата ССЕ, съдът е извел верен правен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, с който на касатора "Инвест - Иванов" ООД е отказан данъчен кредит в размер на 18511.66 лв. В хода на ревизионното и съдебно производство не са опровергани констатациите на приходния орган за нереалност на фактурираните стоки от описаните доставчици. От събраните доказателства по делото е видно, че голяма част от доставчиците не разполагат с материална и кадрова обезпеченост да осъществяват конкретните доставки на стоки. Отделно от това, липсват доказателства за реално плащане по част от фактурите. Предвид тази фактическа установеност за фактурирани доставки на стоки, които реално не са осъществени, правилно е прието отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 ЗДДС за признаване на претендирания данъчен кредит, който е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от същия закон. По изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата - отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение