Решение № 6682 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13907/2016 г.

Решение № 6682 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13907/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства. Образувано е по жалба от "И. - М." АД, чрез процесуалния представител адв. Б. срещу решение на Министерски съвет № 985 от 16.11.2016 г. за предоставяне на концесия за добив с предмет- експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/- скалнооблицовъчни материали- мрамори, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "И.", участък "Ермиовец", разположено в землището на село село И., община С. и село П., община Сандански, област Б.. Твърди се незаконосъобразност на обжалвания административен акт с доводи, че решението на МС е постановено при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 2- 4 АПК. Правният интерес се обосновава с обстоятелството, че в концесионната площ попадат имоти, собственост на дружеството. Ответникът - Министерският съвет на Р. Б. чрез редовно упълномощения си представител юрк. Г., и в писмени бележки оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна с доводи за законосъобразност на обжалваното решение и прави искане за отхвърлянето им. Заинтересованата страна -Министерство на енергетиката, чрез упълномощен представител главен експерт К. оспорва жалбата на като, недопустима, респ. като неоснователна с подробни аргументи за отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура не е заявила участие в производството . Настоящият състав на Върховният администартивен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Предмет на оспорване е решение на Министерски съвет № 985 от 16.11.2016 г. за предоставяне на концесия за добив с предмет- експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/- скалнооблицовъчни материали- мрамори, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "И.", участък "Ермиовец", разположено в землището на село село И., община С. и село П., община Сандански, област Б... Жалбоподателят е мотивирал правния си интерес с твърдението, че е собственик на обекти, находящи се в концесионната площ. Доколкото това твърдение е доказано от приложените по делото писмени доказателства, както и от приетото без оспорване заключение на вещото лице, настоящият състав счита, че дружеството има правен интерес за подаване на жалбата. Видно от заключението на вещото лице по изготвените съдебно- технически експертизи, дружеството е собственик на обекти, попадащи в концесионната площ, като обстоятелството дали тези обекти се ползват по предназначение и какво е тяхното състояние към момента е изцяло ирелевантно по отношение правния интерес на дружеството. По отношение на нейната основателност, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че същата е неоснователна. От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че производството по издаването на оспорения административен акт е иницирано с доклад на министъра на енергетиката, където на осн. чл. 32, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация/УПМСНА/ и чл. 45, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 7, ал. 1, т. 11 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите/ЗК/ във вр. чл. 71 от ЗПБ и § 63 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните вещества и техните прекурсори е внесено в министерски съвет предложение за предоставяне на концесия за добив но подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 то ЗПБ. Към доклада са изложени мотиви за предоставяне на концесията с подробно описание на обекта, експлоатацията му до момента и наименование, като въз основа на извършени анализи е обосновано изготвеното предложение в доклада. Предложението на министъра на икономиката и енергетиката за предоставяне на концесия е окомплектовано с финансова обосновка и е съгласувано с всички министри. Съобразно изискванията в разпоредбите на чл. 26 от ЗПБ за заявената концесионна площ е извършена специализирана проверка в специализираните карти и регистри по ЗПБ и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в подземните недра. Извършено е и съгласуване с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитените със закон територии, обекти и културни ценности, както и кметовете на община С. и община Сандански. В мотивирания доклад на министъра на енергетиката до министерски съвет/ приложен по делото/ с който е предложено приемането на процесния акт подробно е описано какъв е резултата от извършената проверка и съгласуване по реда на чл. 26 ЗПБ. Към преписката както вече беше отбелязано са приложени становища от всички компетентни органи, във връзка си изискването за съгласуване. В производството във връзка с оплакването в жалбата, свързано с местоположението на площта за търсене и проучване и твърдението за включването в тази площ на постройки и сгради, собственост на "И.- М."АД са допуснати съдебно- техническа и допълнителна съдебно - техническа експертиза, приети от съда и неоспорени от страните. От заключението на вещото лице Р. К. се установява, че сгради с инв. № 0-26/ караулно/; 12-25/ склад за взривни материали/; 0-27/склад амбалажно/; 028/противопожарно табло/ и 029/барутно/, посочени в нотариален акт"сграда с друго предназначение/, попадат в границите на концесионната площ. По отношение на тях в съдебно заседание на 17.04.2018 г. вещото лице уточнява, че сградите не се използват от много години и те напрактика са неизползваеми. Единствено посочва, че само една от сградите, която е близо до пътя се ползва, но тя попада извън концесионната площ. За всички останали обекти, посочени от дружеството, общо 18 на брой, вещото лице излага становище, че са извън концесионната площ. В заключението си вещото лице посочва и точните координати на концесионната площ, които съвпадат с тези в оспореното решение. При така изложената фактическа обстановка и в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав приема от правна страна, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и неговата цел. Процедурата по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства чрез търг е уредена в разпоредбите на чл. 45 до чл. 50а от ЗПБ и Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и концесии за добив на подземни богатства по ЗПБ, приета с ПМС № 231/2010 г. В чл. 45, ал. 3 ЗПБ са посочени реквизитите, които следва да съдържа Решението на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив: обектът на концесията; срок на концесията, условията, основните права и задължения по концесията; срок за провеждане на конкурса или търга; срок за закупуване на конкурсните или тръжни книжа; срок за приемане на документите за участие; размер на депозита и срока в който следва да бъде внесен и др. условия. В този смисъл напълно произволни са твърденията в жалбата за нарушение, свързано с липсата на изискване за управленски и финансови възможности на кандидатите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 6 ЗПБ въз основа на оспореното решение на МС за предоставяне на концесия, министърът на енергетиката определя състава на комисията за провеждане на търга/ конкурса/, която комисия следва да изготви необходимите документи за неговото провеждане, като тук е мястото да се посочи, че напрактика основните правила за провеждането са определени в т. 11-19 от атакуваното решение. Неоснователни се явяват и твърденията за липсата на прозрачност и публичност, въведени от законодателя с разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗПБ. От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че в съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 5 ЗПБ Решение № 985 от 16.11.2016 г. на МС е обнародвано в ДВбр. 83 от 23.11.2016 г. и е публикувано е на интернет страницата на МС и Министерство на енергетиката с което е спазен специалния ред за обяваване на този вид решения, както и целта да стане известно на широк кръг правни субекти. Не намират подкрепа в доказателствата по делото и твърденията за нарушение разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПБ. Съгласно тази разпоредба за дадена площ могат да бъдат предоставени повече от едно разрешение за търсене и проучване или за проучване или концесия за добив при условие, че те се предоставят за различни подземни богатства, дейностите по едно разрешение, респ. концесия няма да пречат за изпълнение по дейностите на друго разрешение или концесия и е получено съгласието на действащия титуляр или концесионер. В случая е налице проверка на заявената концесионна площ в специализираните карти и регистри по ЗПБ и в специализираните карти по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. В резултат на тази проверка е констатирано, че определената концесионна площ не засяга територии с предоставени права за добив и в същата площ не са налице други разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства. Неоснователни са и твърденията за извършени нарушения на процедурата по издаването на административния акт, свързани с липсата на задължителни съгласувания. Видно от административната преписка производството е започнало по доклад на министъра на енергетиката, където на осн. чл. 32, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация/УПМСНА/ и чл. 45, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 7, ал. 1, т. 11 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите/ЗК/ във вр. чл. 71 от ЗПБ и § 63 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните вещества и техните прекурсори е внесено в министерски съвет предложение за предоставяне на концесия за добив но подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 то ЗПБ. Към доклада са изложени мотиви за предоставяне на концесията с подробно описание на обекта, експлоатацията му до момента и наименование, като въз основа на извършени анализи е обосновано изготвеното предложение в доклада. Към преписката на осн. чл. 34, ал. 1, вр. чл. 32, ал. 5 от УПМСНА, са приложени и съгласувателни становища от: Дирекция "Икономическа и социална политика"; Министерство на финансите; Министерство на труда и социалната политика; Министерство на отбраната; Министерство на здравеопазването; Министерство на културата; Министерство на околната следа и водите; Министерство на земеделието и храните; Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; министерство на туризма; Министерство на външните работи; Агенция пътна инфраструктура; О. С.; Областен управител на област Б.. По този начин са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 32, ал. 5 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация и не отговарят на доказателствата по делото възраженията в жалбата за нарушение на процесуалните правила. Спазена е и разпоредбите на чл. 26 от ЗПБ, като за заявената концесионна площ е извършена специализирана проверка в специализираните карти и регистри по ЗПБ и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в подземните недра, както и съгласуване с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитените със закон територии, обекти и културни ценности, както и кметовете на община С. и община Сандански. В мотивирания доклад на министъра на енергетиката до министерски съвет/ приложен по делото/ с който е предложено приемането на процесния акт подробно е описано какъв е резултата от извършената проверка и съгласуване по реда на чл. 26 ЗПБ. Към преписката както вече беше отбелязано са приложени становища от всички компетентни органи, във връзка си изискването за съгласуване. Неоснователни се явяват и твърденията в жалбата относно разминаване с наименованието на находището. Установява се по категоричен начин от наличните по преписката документи, че наименованието, посочено в атакуваното решение е в пълно съответствие с първичните документи за находището- протоколите за утвърждаване на запасите в находището, националния баланс на запасите, Специализираната карта на находищата на подземни богатства и Акта за изключителна държавна собственост. В мотивирания доклад на министъра на енергетиката до министерски съвет, с който е направено предложението за приемане на акта, изрично е посочено, че в наличната и съхранена документация, участъкът на находището се среща под две различни наименования - "Еремиовец" и "Ермиовец", като подробно е проследена и описана историята на проучванията . По отношение направените възражения за противоречие на административния акт с материално правни разпоредби следва да се отбележи, че напрактика в жалбата няма конкретни твърдения за това коя точно разпоредба е нарушена или с която административния орган не се е съобразил при издаването на акта. Единственото твърдения по това възражение е за посочените в акта координати е отрязана част от участък "Ермиовец" и предмет на концесията на е находището. Тези твърдения са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПБ концесия за добив се предоставя за конкретно находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 с установени запаси и/или ресурси или отделни негови части. Съгласно чл. 37, ал. 1 от същия закон при предоставяне на концесия се определя концесионната площ, която включва: 1.площта на находището или отделни негови участъци и 2. площите. От приложените по делото доказателства се установява, че в мотивирания доклад на министъра на енергетиката до Министерски съвет, с който е предложено приемането на оспореното решение, обект на концесията са подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПБ- скалнооблицовъчни материали- мрамори от находище "И.", участък "Ермиовец", представляващи изключителна държавна собственост, съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Р. Б.. За подземните богатства в това находище е издаден Акт за изключителна държавна собственост № 1360/21.10.2013 г./част от административната преписка/. Съгласно този акт площта на участъка е 127 дка, индивидуализирана с координатите на точки от № 1 до № 13 по контура на ресурсите, съгласно координатен регистър в координатна система "1970". По този начин е и индивидуализирана концесионната площ в Решение № 985 на МС от 16.11.2016 г., като отделно от това са описани и необходими площи за осъществяването на дейностите по концесията извън добива. Тук е мястото да се отбележи, че размерът на тези площи съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗПБ ще бъде определен с последващо решение на МС, съобразно разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗПБ. Тези изводи на съда се подкрепят и от изготвената по делото съдебно- техническа експертиза и допълнителна такава, където вещото лице с точност е посочило координатите на концесионната площ, които напълно съвпадат с тези в оспорения акт. Неоснователни са възраженията, че находището не съществува поради което няма обект на концесията. Допълнително към изложеното по-горе, във връзка с това твърдение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗПБ, добивът на подземни богатства се извършва от находища с утвърдени и заведени запаси и/или ресурси н националния баланс. О. приложения към преписката доклад на министъра на енергетиката е видно, че запасите в находището са утвърдени с Протокол № 1173 от 15.01.75 г. на Държавна комисия по запасите на полезни изкопаеми при Министерство на минералните ресурси и Протокол № 1274 от 16.04.1976 г. на ДКЗ по запасите на полезни изкопаеми при Министерство на минералните ресурси. Впоследствие утвърдените запаси от мрамор в находището са прекатегоризирани в категории "предварително оценени ресурси" и "предварително установени ресурси" в съответствие с Класификацията на запасите и ресурсите на находища на твърди подземни природни богатства, приета с Решение № 413 на МС от 1998 г. В резултат на това процесното находище е включено в списъка на установените находища по чл. 2, ал. 3 ЗПБ, които съгласно закона се предоставят на концесия за добив чрез търг. допълнително към това възражение следва да се отбележи не могат да бъдат споделени. Неподкрепени от доказателствата по преписката са и твърденията, че оспореното решение не е в съответствие с целта на закона тъй като не е икономически изгодно. Към делото е приложено предложението на министъра на енергетиката до Министерски съвет за предоставяне на концесия, което е изготвено въз основа на правен, финансово- икономически, екологичен и социален анализ, които анализи са изготвени от независим изпълнител и са възложени по реда на Закона за обществените поръчки. Тези анализи са разгледани и приети от специализираната администрация на министерство на енергетиката и на база на тях е изготвено мотивираното предложение. По отношение на последното изложено възражение за нарушение разпоредбата на чл. 51 ЗПБ следва да се отбележи, че текста е неотносим към процесното решение, доколкото касае подаване на заявление за търсене и проучване на подземни богатства, а не процедурата по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства чрез търг. Предвид изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение са спазени материалноправните и процесуалноправните изисквания и тези за форма, като не се установиха твърдяните пороци на обжалвания акт, т. е. не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК и чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение