Решение № 8007 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2504/2009 г.
ВАСI отделение17.06.2009 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 194/15.12.2008 г. по ахд № 485/2008 г. на Административен съд - Добрич. Осъжда община Каварна да заплати 3 900 (три хиляди и деветстотин) лева разноски за производството пред ВАС на "Ийгъл рокс" ЕООД, гр. Варна, ул. "Мария Луиза" № 21, представлявано от Джон Вилем Нордън. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8007 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2504/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Каварна, срещу решение № 194/15.12.2008 г. по ахд № 485/2008 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменен акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 32/18.06.2008 г., издаден от кмета на община Каварна, с който е установено задължение на "Ийгъл рокс" ЕООД, гр. Варна, за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер - 40 279,33 лв. за 2007 година и лихва за просрочие в размер на 4 870,95 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу АУПОВ, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - "Ийгъл рокс" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че "Ийгъл рокс" ЕООД, гр. Варна, на 29.12.2005 година е придобил собственост върху недвижим имот № 000306 в землището на с. Топола, община Каварна с площ 37 дка с начин на трайно ползване - нискостеблена гора, като вид територия "Горски фонд". Имотът е отреден за жилищни нужди по подробния устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ), одобрен със заповед № 1489/10.10.2005 г. на кмета на община Каварна. Във връзка с подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 23.06.2006 г. дружеството е уведомило община Каварна, че имотът е изключен от горския фонд със заповед от 29.12.2005 г. на министъра на земеделието и горите. С оспорения АУПДВ незаконосъобразно е определена ТБО за 2007 година за имота и лихва (2,6/1000 лв. за услугата събиране на битови отпадъци и транспонирането им до депо, 1,0/1000 лв. за услугата изграждане, поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци и 0,2/1000 лв. за почистване на уличните платна, площадките, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, изчислени върху отчетната стойност на имота). Съдът е приел, че независимо, че имотът попада в границите на район II, за който със заповед на кмета на община Каварна от 23.10.2006 г. е наредено организиране на сметоизвозване през 2007 година, задължението за заплащане на процесната такса не е възникнало. В чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е регламентирано общинският съвет с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да определи реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна е посочено, че лицата, неползващи услугата през съответната година или част от нея, заплащат само такса за периода на ползване на услугата. След като чл. 62 от ЗМДТ и наредбата въвеждат ползването на услугата като условие от значение за дължимостта на таксата, а в същото време в наредбата не е предвиден ред за предварително заявяване, че услугата няма да се ползва, следва при спор за дължимост на ТБО поради неползването на услугите, служебно да се изследва дали са ползвани. В случая ползването на услугата е в зависимост от генерирането в имота на битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Според кредитираното от съда заключение на вещото лице имотът е празно, неоградено и незастроено място, обрасло с нискостеблена растителност, в което няма започнати никакви строителни работи по издаденото разрешение за строеж от 15.01.2007 г. за изграждане на обект - жилищен комплекс. В имота няма следи от човешка намеса, не е имало и няма към настоящия момент изхвърлени битови и други отпадъци, което се установява от заключението на вещото лице с приложен снимков материал и разпита на свидетелите по делото. Съдът правилно е определил приложимото материално право. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, оправомощаваща общинския съвет да определи реда за освобождаване на лицата, неползващи услугата от заплащане на местна такса и конкретното нормативно уреждане на дължимостта на ТБО като вид местна такса само при ползване на услуга в чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна, АС правилно е изследвал дали в имота са генерирани битови отпадъци. При липса на нормативно регламентирано задължение за предварително заявяване, че няма да се ползват тези услуги, правилна е преценката за необходимост от служебно изследване дали реално е използвана услугата, независимо че в района е било възможно да бъде използвана. Изводите на съда относно липсата на битови отпадъци от имота през процесния данъчен период се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и води до обоснования извод, че и трите услуги, за които се заплаща ТБО и са описани в АУПОВ, не са били ползвани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция - 3 900 (три хиляди и деветстотин) лева, платими от община Каварна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение