Решение № 5585 от 8.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на СЪНИ МЮЗИК ПРО ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [адрес]), подадена чрез пълномощника му адв. Койкова, против Решение 824 от 12.02.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм.д. 11079/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221719005125-091-001/07.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1173/30.07.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 688.43 лв. С доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП София оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Кръстева и заявява искане да бъде потвърдено решението на АССГ, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция в размера, присъден с първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-22221719005125-091-001/07.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1173/30.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на СЪНИ МЮЗИК ПРО ЕООД са установени задължения за: 1. корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1 575 лв. и лихва за забава 176.33 лв. в резултат на непризнати разходи за услуги в размер на 15 750 лв. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО по фактури, издадени от ЛУКСОР ИНВЕСТ 2013 ЕООД и ВИРАМАКС ЛИМИТЕД ВД ЕООД; 2. ДДС в общ размер 4 749.77 лв. и лихва за забава 667.48 лв. за данъчните периоди от м. август 2018 г. до м. февруари 2019 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 71, чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС (според решението на решаващия орган е налице и основанието по чл. 69, ал. 1 ЗДДС) по същите пет фактури, издадени от ЛУКСОР ИНВЕСТ 2013 ЕООД и ВИРАМАКС ЛИМИТЕД ВД ЕООД, по които не са признати разходите за целите на облагане с пряк данък, както и по една фактура, издадена от ЛУКСОР ИНВЕСТ 2013 ЕООД през м. януари 2019 г., и една фактура, издадена от ЗВ ЛУКС 2018 ЕООД през м. февруари 2019 г. Фактурите, издадени от ЛУКСОР ИНВЕСТ 2013 ЕООД и ВИРАМАКС ЛИМИТЕД ВД ЕООД, са с предмет транспортни услуги , а фактурата, издадена от ЗВ ЛУКС 2018 ЕООД, не е представена, но е включена в дневника за покупките на ревизираното дружество с предмет услуга . АССГ е приел правилно, че оспорването е допустимо. Правилно е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. Представени са от ответника по делото достатъчно доказателства, установяващи компетентността на издателите на РА, вкл. относно компетентността на органа, възложил ревизията. Административният съд е изложил изключително подробни мотиви за това защо приема, че жалбоподателят не е доказал материалноправните предпоставки за признаване на упражненото от него право на приспадане на ДДС по процесните фактури осъществена доставка на услуга и използването й за неговите следващи облагаеми доставки. Анализирал е приложимите норми на националния закон и нормите на Директива 2006/112/ЕС/, които той транспонира, както и се е позовал на множество решения на СЕС по тълкуване на нормите на директивата. Правилно е и позоваването от негова страна на решението на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, тъй като в него са коментирани вписани във фактурите правни услуги , хипотеза, сходна с вписването в процесните фактури на транспортни услуги . В т. 26, т. 27, т. 29, т. 30 от своето решение СЕС посочва, че чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112 изисква фактурата да съдържа данни за обхвата и естеството на предоставените услуги, както и дата на извършване и приключване на доставката на услуги. Целта на тези данни е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС, съответно настъпването на пораждащото данъка събитие. Според т. 43 и т. 44 от същото решение правото на приспадане на ДДС не може да бъде отказано, ако данъчно задълженото лице предостави всички необходими данни, за да е възможно да се провери дали материалноправните предпоставки, посочени по-горе, са изпълнени. Доколкото чл. 226 от директивата е точно транспониран в чл. 114 ЗДДС, а в съответствие с чл. 219 от нея в чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството (ЗСч) е регламентирано, че документална обоснованост е налице, когато относно изискуемата информация има други документи, които я удостоверяват, то позоваването от страна на националния съд би следвало да е на нормите на националния закон, а не на тези на директивата. (Последните имат директен ефект, само когато не са транспонирани или са транспонирани неточно, изключително прецизни и ясни са, предоставят права на частноправните субекти, които те искат да защитят). Разбира се, при позоваване на решенията на СЕС, даващи тълкуване на норми на директивата, посочването на тези норми, наред с транспониращите ги национални, е необходимо и именно така е постъпил АССГ, излагайки своите изключително подробни и аналитични мотиви. Процесните 6 фактури, издадени от ЛУКСОР ИНВЕСТ 2013 ЕООД и ВИРАМАКС ЛИМИТЕД ВД ЕООД, безспорно не съдържат достатъчно данни за обхвата и естеството на предоставените транспортни услуги, както и дата на извършване и приключване на доставката им, така че да се провери наличието на материалноправните предпоставки за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Такива данни не се съдържат и в представения договор от 01.07.2018 г., сключен между жалбоподателя като възложител и ВИРАМАКС ЛИМИТЕД ВД ЕООД като изпълнител. Липсата на доказателства за връзката между фактурираните услуги и осъществяваната от ревизираното лице независима икономическа дейност е основание както за непризнаване на правото на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС, така и за непризнаване на разходите за целите на облагането с корпоративен данък на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. Независимо от изложеното, настоящият касационен състав намира за основателни доводите на касатора за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, препятстващи правото му на защита. На първо място, съдът не е съобразил, че правото на данъчен кредит е отказано и на основание чл. 71 ЗДДС, и действително по делото не е представена, но и не е изискана от жалбоподателя фактура 173/20.02.2019 г., издадена от ЗВ ЛУКС 2018 ЕООД, за да се прецени дали е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС за упражняване на това право. На второ място, на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК, приложими съгласно пар. 2 ДР ДОПК, съдът е бил длъжен да укаже на жалбоподателя изрично, че не сочи доказателства за установяването на посочените по-горе обстоятелства, както и за това, че е негова тежестта да докаже наличието на доставка и използването й във връзка с осъществяваната независима икономическа дейност, съответно за следващите му облагаеми доставки. Дадените от съда указания в определението му от 22.12.2020 г., че жалбоподателят носи доказателствена тежест за фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни последици, са изключително общи и неконкретни, и не могат да бъдат възприети като изпълнение на това негово задължение . Трето, по първоинстанционното дело е приложена молба от пълномощника на жалбоподателя адв. Койкова с печат на АССГ, според който тя е постъпила в съда след датата на откритото съдебно заседание, проведено на 20.01.2021 г., в което делото е обявено за решаване, а именно на 21.01.2021 г. Данните сочат, че е подадена на електронния адрес на регистратурата на съда на 19.01.2021 г. (л. 208 от първоинстанционното дело). В молбата е направено доказателствено искане за представяне на писмени доказателства от ответника на основание чл. 192 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, както и искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи. Настоящият съдебен състав преценява доказателствените искания и поставените задачи на експертизата като целящи да установят относими към спора факти. Дори и да се приеме, че молбата не е била докладвана на съда преди провеждане на заседанието на 20.01.2021 г., то е следвало той да уважи искането, заявено със следващата молба от 11.02.2021 г. (преди постановяване на решението) да бъде отменено определението за даване ход на устните състезания от 20.01.2021 г., за да може да се произнесе по заявените доказателствени искания. Като не е уважил тази молба, АССГ е постановил решението си при неизяснен от фактическа страна спор между страните, съставляващо съществено нарушение на съдопроизводтвените правила, което е възпрепятствало защитата на жалбоподателя. По така изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва изрично да укаже на жалбоподателя, че не представя фактура 173/20.02.2019 г., издадена от ЗВ ЛУКС 2018 ЕООД, по която е упражнил право на данъчен кредит, както и други съпътстващи всички процесни фактури документи, съдържащи задължителната информация относно обхвата и естеството на предоставените услуги, датата на извършване и приключването им, ако са извършвани през определен период от време. На жалбоподателя следва да се укаже, че е негова тежестта да докаже материалноправните предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит извършване на услугите и използването им за следващите му облагаеми доставки или във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност, съответно за това, че счетоводно отразените разходи във връзка с тях са свързани с дейността му. Съдът следва да се произнесе и по заявените от пълномощника на жалбоподателя доказателствени искания в молбата му от 19.01.2021 г., а на основание чл. 226, ал. 3 АПК и по заявените от страните искания за присъждане на разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение