Решение № 60 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2015 г.

Решение № 60 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Л. против решение № 5456 от 05.08.2015 г., постановено по адм. дело № 534/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 2519 от 17.12.2014 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП - СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа". Иска се отмяна на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното: Установява се от съдържанието на процесната заповед за полицейско задържане, че като фактическо основание за задържането на Л. е посочен чл. 234 от НК - извършване на търговска дейност без необходимите документи. Видно от докладна записка от 17.12.2014 г., на предния ден около 13.00 часа в РУП е бил получен сигнал, че на посочения адрес има наличие на алкохол без акцизен бандерол. При посещението на място били установени 3 лица, между които и Л., както и обстоятелството, че бараката се ползва от фирма. Намерено е голямо количество алкохол с и без акцизен бандерол. При проверката били извършени претърсвания и изземвания, както и снимки, и бил извикан екип на А. М. Жалбоподателят е бил задържан в 03.15 часа, извършен му е личен обиск и е разпитан в 14.55 часа като свидетел по образуваното досъдебно производство. При тези данни съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, като е приел, че задържането е законосъобразно. Този извод не се споделя от касационния състав. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предвижда полицейските органи да могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Нормата предполага към момента на издаване на заповедта да са налице данни, които да правят предположението вероятно основателно. В случая обаче не е ясно защо е прието, че лицето е свързано по някакъв начин с твърдяната търговска дейност, извършвана без необходимите документи. Не е установено, че Л. е собственик на открития алкохол без акцизен бандерол, че го е продавал или е извършвал друга дейност, която сочи за извършено престъпление. Това е било установено и при проведения по-късно разпит. Освен това целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая, видно от доказателствата по делото, полицейските органи са установили самоличността на Л. преди неговото задържане и не са налице данни за възпрепятстване на действията им, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия след полунощ. Следователно, тази ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му. Предвид изложените съображения решението е незаконосъобразно и необосновано. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за полицейско задържане на жалбоподателя. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за двете инстанции в размер на 1215 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,