Решение № 4126 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 254/2012 г.

Решение № 4126 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 254/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова С решение № 577 от 09.11.2011 г. по адм. д. № 611/2011 г. Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Симеон Балев Райков от гр. Пловдив срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-136/14.04.2011 г. на началника на РДНСК Южен Централен район. Решението се обжалва с касационна жалба от Симеон Балев Райков. Жалбата е подадена по пощата в законния срок. Жалбоподателят иска решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по жалбата взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пазарджишкия административен съд заповед на началника на РДНСК Южен централен район е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж "Вилна сграда", находяща се в м."Широка поляна", землището на гр. Батак, м."Слънчева поляна", ДГФ, отдел 289 "4". Пазарджишкият административен съд приема, че е налице строеж, който е незаконен поради това, че за него не са издадени инвестиционен проект и строително разрешение. Счита, че строежът е изграден в Държавен горски фонд и защитена територия без да е отстъпено право на строеж, поради което е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. При постановяване на решението Пазарджишкият административен съд не е допуснал нарушение на закона. Вилната сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За нея няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект. Тя представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на процесния строеж, поради което законосъобразно е бил посочен като адресат в заповедта. Не е била спорна и идентичността на процесната сграда с описаната в Констативния акт и заповедта на РДНСК. За първи път в касационното производство се навеждат твърдения за разминаване между застроените площи, разположението и параметрите на сградата. Дори и да има такова несъответствие с отразеното в Констативния акт и заповедта, то не представлява съществено нарушение във формата на административния акт, защото подлежащия на премахване строеж може да бъде категорично индивидуализиран въз основа на представените скица, удостоверение за описание на недвижим имот, удостоверение за данъчна оценка, окомерна снимка към констативния акт, извлечение от ЛУП и други писмени доказателства в административната преписка и представени от касатора. Законосъобразно и обосновано съдът е приема, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Частта от него до 44, 75 кв. м. / която е продадена на касатора с писмения договор от 20.03.2007 г./ е изградена преди 1987 г., но в територия, която представлява държавен горски фонд и е обявена за защитена по съответния ред. Няма одобрен подробен устройствен план, за да бъде извършена преценка за съответствие на строежа с действащия такъв към момента на изграждане или към момента на премахването му. Не е било учредено право на строеж за сградата. На извършителя на тази част от строежа е издадено позволително за ползване на земя от държавния горски фонд, но не и право на строеж. В нито една от хипотезите на чл. 16, ал. 5 от Закона за горите (отм.) не е предвидено изграждане на вилна сграда върху държавен горски фонд, нито е регламентирана търпимост на подобни строежи. В тези хипотези изрично е посочено, че правото на ползване не може да се учреди за извършване на строежи по Закона за устройство на територията. Освен това посочения закон е приет през 1997 г. и не е действал към момента на изграждане на процесната вилна сграда, нито към момента на премахването й. Посочената от вещото лице правна възможност по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), действали към момента на изграждането, за застрояване извън строителните граници на населеното място въз основа на частично застроително разрешение при наличието на необходимото водоснабдяване, електрозахранване и връзки, е неприложима за застрояванията върху държавен горски фонд. Приложеното по делото у-ние № 65 от 13.06.2011 г. на гл. архитект на община Батак за търпимост на процесния строеж, не обвързва административния орган и съда при преценката за наличие на материалноправните условия за премахване на незаконния строеж. Решението на Пазарджишкият административен съд е правилно-съобразено с материалния закон и обосновано, като такова следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд