Решение № 4292 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2011 г.

Решение № 4292 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на на "ГРИВАС" ООД гр. Сливен, ул. "Сливен", № 7Б, с ЕИК 829119163, подадена чрез адв. Мл. Донев против решение № 402/30.03.2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, XI състав, постановено по адм. д. № 1435 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001000010/12.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД - Бургас, офис "Сливен", потвърден с решение № РД - 10 - 186/17.06.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и "ГРИВАС" ООД е осъдено да заплати на дирекцията 960 лева, представляващи разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Събрани са доказателства, установяващи реалността на доставката, документите не са оспорени, в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не указал на страната кои обстоятелства са недоказани. Неправилно е приложен принципа за служебното начало. По тези съображения, конкретизирани и в писмени бележки, пълномощникът на дружеството моли за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводът за липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и за настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от закона е верен. Невъзможно е стоката да бъде получена на 12.08.2009 г. при положение, че тя е била натоварена в Гърция на 13.08.09 г. Констатирано е разминаване в данните от документите. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: С РА е отказано правото на данъчен кредит по ДФ № 10005/13.08.2009 г., издадена от "Трейд Импорт" ООД - София с предмет на доставката 13 000 кг. бадеми. Данъчната основа е 127 530 лв. и ДДС в размер на 25 506 лева. От доставчика са изискани доказателства във връзка с реалността на доставката, като в отговор са представени документи според които стоката е получена от доставчик "Интермод 2008" ООД на 12.08.2009 г., а това дружество я е придобило от Гърция. Фактическото превозване е осъществено от "Чочовен лайнс" ООД в интервала от време - 13 до 14.09.2009 г. Приходните органи са счели, че липсват доказателства за транспортирането на бадемите, налице е разминаване в процесните километри. При така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал законосъобразния извод, че лицето не е ангажирало доказателства за реалността на доставката, опровергаващи констатациите от РА. Тези съображения са свързани както с данните за транспортното средство, управлявано от водача Иван Проданов, така и с останалите писмени доказателства - складова разписка, пътен лист, данни от тахошайбата, доказателства за натоварване и разтоварване на стоката. С касационната жалба са представени документи за датата на прекратяване трудовото правоотношение на Ив. Проданов, ремонта на тахографа от "ЕРА - ВЕ" ООД, притежаването от "ГРИВАС" ООД на транспортна количка GS 25. Тези документи не опровергават първоинстанционните изводи, тъй като дори и да се приеме, че Проданов е работил като шофьор в дружеството - жалбоподател до 02.10.09 г., това не установява реалността на доставката с оглед необходимостта от доказване възможността прекият доставчик да я достави на касатора. Очевидно е, че е невъзможно в случая придобитата и заскладена стока на 12.08.09 г. да придружава ДФ от 13.08.09 г. Няма как стоката да е превозена от Гърция във времето от 13 - 14.08.09 г., а прекият доставчик да я е придобил на 12.08.09 г. Самият пътен лист не е оформен по установения ред. В първоинстанционното решение е отбелязано какви са нередовностите на този документ. Доводът на касатора, че разминаванията в показанията на тахографа се дължат на негова повреда, е неоснователен. Събраните доказателства, включително по време на касационното производство, установяват ремонт на 13.08.09 г., без да е доказано по безспорен начин какво е било конкретното състояние на тахографа на 12.08.09 г. Фактът кога във времето приключват курсовете София - Сливен не е ноторно известен в сочения от касатора смисъл. Освен това видно е, че в пътния лист е отразен маршрут "Сливен - София", който не кореспондира на посоченото като изминато разстояние от 700 километра. Обосновано е прието от съда, че не е доказано как стоката, представляваща 13 000 кг бадеми е натоварена и разтоварена. Този мотив е неопроверган и с представените писмени доказателства за притежаването от страна на дружеството на палетна количка. Депозираните от лицето документи са оспорени от ответната страна още в решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас (л. 11 от делото). Жалбоподателят преекспонира в настоящата хипотеза принципът на служебното начало, защото същият не предполага бездействие на ревизираното лице във връзка с ангажирането на доказателства, установяващи проявлението на положителни факти, (като реалността на доставката), от които страната черпи права. Документи за този факт са били изискани още по време на ревизионното производство. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение