Решение № 8155 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2010 г.

Решение № 8155 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Христина Динева Илиева от гр. Раднево срещу решение № 1008 от 30.12.2009 г. на Министерски съвет на Република България, обн. ДВ, бр. 4/15.01.2009 г. за отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Тракия" Оризово - Бургас, ЛОТ 2, участък - Стара Загора - Нова Загора от км 210+100 до км 241+900, намиращи се на територията на област Стара Загора. Решението се обжалва в частта относно определеното обезщетение за имот № 101016 в землището на с. Боздуганово, с отчуждена част от 5614 кв. м., определено на 2190.70 лв. Твърди се, че същото е занижено и се иска увеличението му. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва подадената жалба като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват като неоснователна подадената жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателката е наследник по закон на Руси Дичев Русев, б. ж. на гр. Стара Загора, видно от представеното удостоверение за наследници, на които с решение № 1 от 19.05.2001 г. на Поземлена комисия гр. Раднево и скица № ФО2102/16.08.2006 г. е възстановена собствеността върху процесния недвижим имот № 101016 в землището на с. Боздуганово, местност "Средната шума". Същата е внучка на общия наследодател и правата й в процесния имот, съгласно правилата на Закона за наследството /чл. 5/, се определят на 1/6 идеална част. С обжалваното решение на Министерския съвет, за частта от имота с площ от 5614 кв. м., подлежаща на отчуждаване, е предвидено обезщетение в размер на 2190 лв. От представената по делото оценка, направена от независим експерт, назначен от административния орган, се установява, че при оценяването на земята не са ползвани пазарни аналози, а оценката е извършена въз основа на базисните цени, определени по раздел I, чл. 21, а. 1 от Наредбата за определяне на базисни цени за изключените площи и учредяване правото на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд от 2003 г., изменена и допълнена с Постановление № 2 на МС от 7.01.2005 г. и 355 от 22.12.2006 г., като не е направено разграничение на видовете дървесина, добивана от конкретния имот. Така изготвената оценка, определяща обезщетение в размер на 2190.70 лв. за отчуждаемата част от имота, е оспорена като занижена и несъответстваща на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По искане на жалбоподателите е назначена и изготвена съдебно оценителна експертиза, по която са представени основно и допълнително заключение, с оглед издирени и представени за работа и изследване пазарни свидетелства - възмездни сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост с отчуждавания, сключени в периода от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, вписани в службата по вписванията по местонахождението им. Изследваните от вещото лице сделки са описани в заключението, а копия от нотариалните актове са предоставени и приети като доказателства по делото. Предвид предназначението на земята към момента на възлагане на оценката от административния орган, представляваща залесена територия, при изготвяне на заключението, вещото лице е разделило оценката на две части - оценка за подлежащата на отчуждаване земя, която е изготвена съобразно представените пазарни свидетелства и оценка на дървесината по Наредбата за определяне на базисни цени за изключените площи и учредяване правото на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд от 2003 г., изменена и допълнена с Постановление № 2 на МС от 7.01.2005 г. и 355 от 22.12.2006 г. Основание за определяне на общата оценка като сбор от оценката на земята и тази за дървесината, е откриването на пазарни свидетелства за извършени сделки с имоти - залесени територии, притежаващи характеристики сходни на процесния имот, което отговаря на законовото изискване на чл. 32, ал. 2 от ЗДС от една страна, а от друга обстоятелството, че за изпълнение на публичното мероприятие на държавата - строителството на магистралата, цялата дървесна растителност върху имота, подлежи на изсичане. Последното обстоятелство, сочи, че растителността не следва да се оценява като насаждения, а като дървесина - предмет на търговска сделка. В конкретния случай, установената от вещо лице, което освен по документи, е извършило и оглед на място, като е представило снимки на залесения с растителност имот, дървесината в процесния имот е два вида - цер и летен дъб. Общата стойност на същата, определена по посочения в заключението метод е 2239 лв. /981 лв - за дървесина цер и 1258 лв - за дървесина летен дъб/ В хода на съдебното производство, размерът на определеното обезщетение за дървесината не е оспорено от ответника и заинтересованите страни. Спорна е определената за земята оценка, като се оспорва включването като пазарно свидетелство на договор, сключен между община Гълъбово, съседна на община Раднево, на територията на която се намира процесния имот. Съдът намира, че сделката, сключена от община Гълъбово следва да се включи в обема от сделки за определяне на пазарната оценка, предвид нейния възмезден характер - учредяване на вещни /сервитутни/ права, което я поставя в съответствие с изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и поради обстоятелството, че визирания в нея имот има сходни характеристики - представлява заселесена територия и се намира в близост до процесния имот, което съответства на изискванията на нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Така определена отчуждаемата земя има пазарна стойност в размер на 11228 лв. С оглед събраните по делото доказателства, находящи се в преписката, представена от административния орган и заключенията на вещото лице, съдът намира, че оценката на процесния имот следва да се определи съобразно даденото от вещото лице допълнително заключение. Използвания от него метод съответства на законовите изисквания на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ЗДС, използвани са установените пазарни свидетелства, които при определяне на оценката от административния орган, не са били взети предвид. Това води определяне на посоченото от вещото лице обезщетение като равностойно парично обезщетение, по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, съответстващо на целта на закона. Общата стойност на същото е 13467 лв / 11228 лв. за земята и 2239 лв. за дървесината/. В крайното заключение при извършване на събирането на двете стойности е допусната грешка като е посочена стойност на двата компонента общо 12486 лв. Предвид изложеното, решението в обжалваната част следва да се измени, като обезщетението за отчуждаемия имот следва да се увеличи от 2190.70 лв на 13467 лв. По искане на жалбоподателката, с оглед изхода на спора, в нейна полза следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2500 лв. Водим от изложеното