Решение № 115 от 5.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Атанасчев, чрез процесуален представител, срещу решение 728 от 26.04.2022г. по адм. дело 3204/2021г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалба на Атанасчев срещу Акт от 15.10.2021г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив към Българската Агенция по безопасност на храните. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Пловдив, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор и защита. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Пловдив е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съобразно чл.148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и съобразяване с неговата цел. Съдът е счел, че актуалната към датата на издаване на административния акт редакция на законовите текстове е била правилно приложена за конкретния случай от АО. АС-Пловдив е приел, че органа след като е разполагал с информацията по чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, получена след реализиране на епизоотичния риск и унищожаването/убиването на заразените кокошки-носачки, е бил длъжен да се съобрази с цитираната разпоредба, като релевантни в случая се явяват данните, предоставени от Националния статистически институт-цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, а не на пазарните цени към момента на умъртвяване на животните. Според съда за фактически състав на обезщетението по чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, респ. за данните, предоставяни от НСИ, релевантни се явяват цените на производител за живо тегло по показателите вид и категория на животните, а именно на кокошки вид Gallus galus от категория кокошки-носачки, над 18-седмична възраст. АС-Пловдив е достигнал до извод за законосъобразно определено обезщетение от АО за унищожените 39120 броя кокошки-носачки, собственост на жалбоподателя, чрез установения общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл.141-чл.148 ЗВМД посредством използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката. Решението е правилно като краен резултат. Спорният по делото въпрос е относно начина на определяне на размера на обезщетението за убити животни в хипотезата на чл.147 вр. чл.47 ЗВМД. Правилно първоинстанционния съд е приел, че приложимата в случая материалноправна норма е тази на чл.144, ал.1, т.1 ЗВМД, според която обезщетението за животни се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Предвидените от законодателя параметри за определяне обезщетението са цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, данни за които се предоставят от НСИ. В конкретния казус след влизане в сила на Решение 7123 от 14.06.2021г. по адм.д.2409/2021г. на ВАС на РБ, със Заповед 512/05.10.2021г. на директора на ОДБХ-Пловдив, е наредено комисия да извърши проверка на обстоятелствата преди възлагане за извършване на оценка от независим оценител за обезщетение за умъртвени животни, включително налична ли е информация за цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, подлежащи на обезщетение, предоставени от НСИ за тримесечието, което предхожда възникването на болестта в животновъден обект с рег.4137-0395, намиращ се в землището на [населено място], община Марица, собственост на ЗП Б. Атанасчев, като за извършената проверка комисията изготви доклад до директора на ОДБХ-Пловдив в срок до 08.10.2021г., за и констатираните несъответствия и предприетите мерки, съгласно изискванията на действащото законодателство. По делото доклад в горния смисъл не е представен, но от приетите по делото доказателства е видно, че АО е възприел данните, съдържащи се в доклад от 11.06.2021г. на ОДБХ, изготвен от комисия по повод възложена проверка на обстоятелствата за изплащане на обезщетение на животновъден обект рег.3BG16015, находящ се в землището на [населено място], община Марица, собственост на АеркокООД, в който се съдържа информация за определена от НСИ цена на производител на живо тегло за вид и категория животни, идентични с тези на ЗП Атанасчев, а именно на кокошки-носачки на яйца за консумация, за тримесечието, предхождащо възникването на болестта в животновъдния обект. Не е оспорено от страните по делото, че болестта в процесните два животновъдни обекта е възникнала по едно и също време в община Марица, в която се намират животновъдните обекти. При тези данни верен е крайният извод на съда, че условията на чл.144, ал.1, т.1 ЗВМД са били налице, защото използваните от АО параметри при изчисляване на обезщетението за убитите животни на ЗП Б. Атанасчев са тези, изрично посочени в цитираната разпоредба, и те са предоставените от НСИ за тримесечието, което предхожда възникването на болестта на животните на Атанасчев, макар и за друг животновъден обект. Недопустимо е изчисление от АО на размера на обезщетението, включващо различни от предвидените от законодателя параметри, като например специфични подвидови или възрастови характеристики, включително преживяемост и производителност. След като в случая са били налице определени цени по см. на чл.144, ал.1, т. ЗВМД, хипотезата на чл.144, ал.3 ЗВМД, изискваща възлагане определянето им на независим оценител е изключена. Начина на формиране на статистическите показатели и данни от НСИ е ирелевантно за провеждане на административното производство, защото за законосъобразното му провеждане е необходимо такива данни да са налични и те да станали достояние на АО, което е установено по делото, противно на тезата на касационния жалбоподател. В конкретния казус вместо да събере релевантните за спора доказателства, между които възложения със Заповед 512/05.10.2021г. на директора на ОДБХ-Пловдив доклад и документи, касаещи информация за определена от НСИ цена на производител на живо тегло за вид и категория животни за тримесечието, предхождащо възникването на болестта в животновъдния обект на ЗП Атанасчев, първостепенния съд е използвал доказателствено средство-заключение на вещо лице, за изясняване на въпроси, неотносими съм предмета на спора. Неотносими към предмета спора са и цитираните от касатора Решение 90/424/ЕИО, Регламент (ЕО) 429/2008 на Комисията от 25 април 2008 година относно подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подготовката и представянето на заявления и оценката и разрешаването на фуражни добавки. Неприложим е Регламент (EO) 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 година за определяне на правила относно финансирането от Общността на спешни мерки и на кампанията за борба с някои болести по животните съгласно Решение 90/424/ЕИО на Съвета, защото финансовата помощ, ползвана от общността по см. на цитирания регламент (чл.3 от Регламент (EO) 349/2005) не касае подпомагане държава-членка за изплащане на обезщетение от процесния вид. Неотносими към предмета на делото са и приетите като доказателства писма от 17.08.2021г. на Зам. министър на земеделието, храните и горите, и писмо от 21.03.2022г. на ИД на БАБХ. Горното обосновава извода на съда за издаване на оспорения акт при спазване материалноправните разпоредби. Актът е съответен и на целта на закона предвид, че обезщетението е с компенсаторен, а не с репарационен характер, т.е. няма за цел да покрие изцяло стойността на убитото животно. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение