Решение № 11130 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2012 г.

Решение № 11130 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Цонева, Диана Цонева и Ангел Цонев, против Решение № 136/31.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2258/2011 г., по описа на Административен съд-Бургас, 9 с-в. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мария Цонева, против Заповед № КД-14-02-1474/29.10.2009 г., издадена от началника на СГКК-Бургас, в която имот с идентификатор: 07079.654.804., местност "Брястите", землище на кв. "Меден рудник", гр. Бургас, е нанесен с площ от 2 400 кв. м, а жалбоподателката претендира нанасянето му с площ от 3 400 кв. м. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че административния орган е нанесъл площта на имота, като се е съобразил с извършената разпоредителна сделка през 1972 г., с която жалбоподателката е продала на Тонка Иванова 1000 кв. м. от процесния имот, след което са образувани два имота: единият - записан на нейно име с площ от 2 400 кв. м. под № 460 и другият - записан на името на купувача Иванова под № 457 с площ от 1000 кв. м. Съдът е посочил, че нито вписванията в КККР, нито отразяванията в плана за новообразуваните имоти/. /ПНИ/ имат конститутивен ефект, паради което записването част от имота на друго лице, не създава за това лице материални права. Кой е носител на правото на собственост на спорните 1000 кв. м. площ и дали те са част от процесния ПИ е въпрос, който следва да се реши по общия исков ред. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид както представените по делото доказателства, така и допуснатите и приети, неоспорени от страните СТЕ. Актът е издаден от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,