Решение № 11684 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2017 г.

Решение № 11684 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК гр. Бургас чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 822/8.05.2017 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 712/2017 г. С него се отменя заповед за налагане на санкции № РД-25-440/14.03.2017 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на МБАЛ "Д-р М." ООД на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 270 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК са наложени общо три санкции в размер по 200 лева всяка. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ "Доктор Маджуров" ООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност, вследствие нарушение на административнопроизводствените правила при извършване на проверката и нарушения във връзка с възраженията по констатациите на контролните органи. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Възраженията са нарушения приел за основателни, предвид безспорните констатации, че произнасяне от арбитражната комисия по възраженията на дружеството не е имало. При изрично уредена процедура в ЗЗО и нейното нарушение съдът приел за нарушение, съставляващо основание по чл. 146 АПК за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да разглежда спора по същество за съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗО предвижда, че когато лице оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7 дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 2 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Съставът на тази комисия се урежда с чл. 75, ал. 2, ал. 3, 4, 5 и 6 ЗЗО. Последиците от действията на арбитражната комисия са уредени в чл. 76 ЗЗО. Задължение на директора на РЗОК е да организира създаването на арбитражна комисия и тя действа в съответствие с разпоредбите на НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 15. Така цитирана нормативната уредба задължава директора на РЗОК да организира работата на арбитражна комисия, чиято дейност е задължителна част от административната процедура по констатиране на нарушения и налагане на санкции, когато има възражения по констатациите на контролните органи. Не са посочени законови основания за изключване на този спомагателен орган от процедурата или незачитане на неговото решение, поради което са неоснователни доводите на административния орган, че този орган не е могъл да бъде създаден по независещи от него причини, още по малко са основателни такива доводи, отнесени към законосъобразността на обжалвания административния акт. Налице е императивна нормативна уредба и нарушенията на процедурата са на формално извършване, без да е необходимо да се установява дали нарушението на процедурата се е отразило на констатациите в проверката или на квалификацията на нарушенията. По тези съображения не може да се извърши цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания ак, т поради нередовна административна процедура по издаването му, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, ВАС шесто отделение