Решение № 8039 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2019 г.

Решение № 8039 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Марица чрез неговия пълномощник срещу решение № 1436/27.06.2019 г. по адм. д. № 716/2019 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответницата по касационната жалба-П. Минчева чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Минчева срещу заповед №РД-09-251/18.02.2019 г. на кмета на община Марица, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е наредена забрана за ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: "Паянтова сграда", находяща се в ПИ 11845.17.20 по кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, общинска собственост. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдържанието на обжалваната заповед и представените към административната преписка документи не позволяват да се индивидуализира процесния строеж "паянтова сграда" в границите на имот к. и. № 17. 20. Предвид факта, че в имот к. и. № 17. 20 са налице множество сгради и при липсата на други годни доказателства, е необосновано да се приеме, че щрихованият в графичната част на констативен акт № 15 от 08.01.2019 г. строеж е именно този, предмет на процесната заповед. Не са извършени фактически установявания относно наличието на жилищни помещения, кухненски помещения, санитарен възел, водоснабдителна, канализационна и електрическа инсталация. Посочената конструкция на застрояването сама по себе си не е годна да обоснове извод за реализирана жилищна сграда. Така постановеното решение е необосновано. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. В случая доказателствата по делото дават основание да се направят други фактически констатации. На първо място представените констативни актове № 33/08.02.2019 г. и констативен акт № 15/08.01.2019 г. дават възможност да се конкретизира процесната сграда. Тя е описана като паянтова жилищна сграда с размери 7, 20/4, 80 и с височина 2, 10 м, изпълнена с тухлени стени, без колони греди и плоча. Покривът е с дървена конструкция, покрита с керемиди. Следва да се подчертае, че в процесния имот 11845.17.20 въпреки наличието на други сгради, описанието на размерите сочи достатъчно за коя точно сграда се отнася обжалваната заповед. Видно от окомерната скица към констативен акт № 15/2019 г. сградата е тази в защрихованата част от скицата, североизточно от сграда с № 1 и сград с № 2. Констатациите в приложените актове имат своята доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, които не са опровергани от жалбоподателката, поради което доказателствената им сила следва да бъде зачетена. Доказателства, оборващи тези констатации, не са представени. Констатаците установяват наличието на строеж- паянтова жилищна сграда с описаните в заповедта размери, което дава основание да се счита процесният строеж достатъчно индивидуализиран в обжалваната заповед по начин, който съответства на действителното положение. Поради това изводът на съда, че сходството в размерите и конструкцията на описаната в двата акта "паянтова сграда" не е достатъчно, за да се индивидуализира спрямо кой строеж е изразена административната воля, е необоснован и в противоречие с доказателстата по делото. На второ място се касае до жилищна сграда. За този й характер следва да се съди по ползването на сградата като жилище. В своето възражение срещу констативен акт № 33/2019 г. жалбоподателката сама признава, че е ползвала сградата за жилище и желае да се върне в същото, като се прекрати незаконно възпрепятствания според нея достъп до жилището й. По принцип хипотезисът на чл. 178, ал. 6 изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. В случая се касае за жиликна сграда на един етаж, който строеж е пета категория. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква органът да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия се ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че не са осъществени предвидените предпоставки в хипотезиса на посочената като правно основание норма в обжалваната заповед, съдът е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Обратно, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Предвид изложеното оспореният административен акт е валиден и материално и процесуално законосъобразен. Обжалваното решение за отмяната му е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,