Решение № 10960 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2012 г.

Решение № 10960 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Николов Захов, чрез пълномощника му адв. Георги Богданов, срещу решение № 265 от 27 февруари 2012 г., постановено по адм. д. № 839/2011 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЗР-432/26 септември 2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира заплащане на направените в производството разноски. Ответниците - Атанаска Георгиева Захова, Веска Николова Захова, Радка Николова Благоева и началника на РДНСК - Югозападен район, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Георги Николов Захов, Атанаска Георгиева Захова, Веска Николова Захова и Радка Николова Благоева срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-432/26 септември 2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконно изградения строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ ХIV, кв. 40 по плана на гр. Разлог. Съдът е приел, че липсват предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. По делото не е било спорно, а и от представените доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната пристройка е изградена от наследодателя на касатора и ответниците по касация - физически лица, както и че за строителството не са искани и съответно издавани строителни книжа. При тези данни законосъобразен е изводът на административния съд, че процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Не съответства на закона изводът му за неприложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Цитираната норма предвижда, че строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че пристройката - предмет на заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район, е била допустима по градоустройствения план, действал към 1975 г., както и това, че отговаря на действалите към същата година и на сега приложимите правила и нормативи. По делото са разпитани и двама свидетели, които установяват, че пристройката е изградена около 1972-1974 г. Следователно строежът отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, сред които не е нанасянето на пристройката в различните планове, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Последният е игнорирал показанията на свидетелите, като е неправилно е приел, че посредством такива доказателства не е допустимо установяването на времето на извършването на строежа. С оглед изложеното строежът не подлежи на премахване, поради което заповедта е незаконосъобразна. Като е приел, че строежът не е в режим на търпимост и че подлежи на премахване, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон - § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора и направеното искане ще следва да бъде осъден административния орган да заплати на касатора направените от него разноски за производството в размер общо на 815 лева, от които 15 лева - държавни такси, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 600 лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,