Решение № 9524 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2425/2019 г.

Решение № 9524 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2425/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Иванов от [населено място]срещу решение № 491 от 20 декември 2018 година, постановено по адм. дело № 170/2018 година по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 187/15 юни 2018 година на кмета на Община Златоград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на Община Златоград не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Н. Иванов и И. Иванов в писмен отговор, подаден чрез процесуалният им представител адв. М. Монева, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски. Останалите ответници – С. Иванов и Ф. Гюнелиева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Х. Иванов срещу заповед № 187/15 юни 2018 година на кмета на Община Златоград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Гараж", находящ се в североизточната част на ПИ с идентификатор 31111.34.123 по кадастралната карта на град Златоград. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че след месец април 2001 година в процесният поземлен имот, е извършено строителството на гараж, изпълнен от бутобетон и армирани колони с височина 3, 40 м. и размери: дължина на североизточната фасада - 5, 20 м. и височина 3, 35 м.; дължина на северозападната фасада - 4, 50 м. и височина над терена 1, 00 м.; дължина на югозападната фасада – 6, 20 м. и височина над терена 3, 35 м. и дължина на северната фасада – 4. 00 м. Описаният строеж е извършен без разрешение за строеж и в противоречие с предвижданията на подробния устройствен план. Представено е и влязло в сила решение на № 119 от 05 септември 2017 година, постановено по адм. наказателно дело № 86/2017 година по описа на Районен съд Златоград, с което е установено, че в издаденото удостоверение за търпимост на строителството, Х. Иванов е декларирал неверни данни, а именно, че строителството е извършено преди месец април 2001 година. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на извършване на строежа, правилно установено както от административния орган, така й от първоинстанционния съд – след месец април 2001 година, в случая не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е прието в оспореното решение, тъй като последният четвърти период за обявяването на незаконните строежи за търпими е относим за такива, изградени до 31 март 2001 година, какъвто процесният не е. Наведените в обратна насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. По делото е представено влязлото в сила съдебно решение, оборващо твърденията на касатора за по-ранно изграждане на строежа. От своя страна касаторът не е посочил време и доказателства за извършване на строителството в период, различен от приетия от административния орган и съда, а само е направил твърдения в тази насока. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, какво подлежи на премахване и къде е разположено. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответниците по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Н. Иванов и И. Иванов направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500, 00 лева за всеки един от тях двамата, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства за реалното им извършване. При липсата на направено искане и възражение от упълномощения процесуален представител на кастора за прекомерност на адвокатските разноски, съдът не може по свой почин да намали размерът им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,