Решение № 4891 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 631/2010 г.
ВАСII отделение14.04.2010 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решението от 27.11.2009 г. постановено по адм. д. № 796/2009 г. на Административен съд гр. Благоевград. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4891 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 631/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 27.11.2009 г. постановено по адм. д. № 796/2009 г., Благоевградския административен съд е отменил отказ за издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, обективиран в писмо изх. № 0117-43/27.08.2009 г. на гл. архитект на община гр. Благоевград като незаконосъобразен. Срещу решението е подадена касационна жалба от Община гр. Благоевград, с наведени оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 20, ал. 1, т 3 АПК. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище по същество за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразен, отказа на главния архитект на община Благоевград, предмет на обжалване, мотивирайки този свой извод с нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Неоснователен е довода за обусловеност между издадената заповед № 1635/31.07.2009 г. на кмета на общината и искането за издаване на у-ние за търпимост по реда на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Административният орган е следвало да извърши преценка за наличието или липсата на условията за прилагане на § 16 ПР ЗУТ. Не може да се приеме наличието на друг издаден административен акт в последствие като съображение за постановяване отказ, поради което в конкретния случай оспорения акт е постановен в нарушение на правилата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Нормата е императивна и задължава органа да изложи и съображения свързани с отказа, тъй като тази липсата им не би могла да бъде заместена от съображенията на съда. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения отказ вследствие на нарушение на материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му са в съответствие с събраните и обсъдени в цялост обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,