Решение № 9031 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2012 г.

ВАСVI отделение22.06.2012 г.докладчик Атанаска Дишева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/22.12.2011 г., постановено по адм. дело № 266/2011 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. ОСЪЖДА дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево да заплати на Силвия Георгиева Станева от гр. Дряново, ул. "Ст. Стамболов" № 44 сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9031 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ гр. Севлиево, против решение № 157/22.12.2011 г., постановено по адм. дело № 266/2011 г. по описа на Административен съд гр. Габрово, с което е отменена заповед № Д-771/19.10.2011 г. на директора на ДСП - гр. Севлиево. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Силвия Георгиева Станева от гр. Дряново, чрез пълномощника адв. П. Стефанов, оспорва жалбата. В писмено възражение и допълнителна молба от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Габрово е отменена по жалба на Силвия Георгиева Станева заповед № Д-771/19.10.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево, с която е прекратена помощта по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ за детето Мариан Христов Серафимов, изплащана на неговата майка Силвия Георгиева Станева. За да постанови това решение първоинстанционния съд е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, с която е прекратено изплащането на месечната помощ за детето Мариан Серафимов поради временното му настаняване в семейството на Мариана Станчева Серафимова и Николай Христов Серафимов със заповед № ЗД-80/0112/25.08.2011 г. на директора на ДСП гр. Севлиево, в която е включено разпореждане за предварителното й изпълнение, са били налице материалноправните предпоставки за издаването й. Впоследствие са налице новонастъпили обстоятелства - влязлото в сила определение № 171/3.09.2011 г. по адм. дело № 188/2011 г. на Административен съд гр. Габрово, с което е отменено допуснатото предварително изпълнение. Заповедта не може да произведе своето действие, тъй като за нея важи общият принцип в чл. 166, ал. 1 АПК, че подадената жалба спира изпълнението й до произнасяне на съда с влязло в сила съдебно решение. Съдът е посочил, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но съгласно ал. 2 на същия чл. следва да бъдат взети предвид новите факти, настъпили към момента на приключване на устните състезания. Предвид установените нови факти, към приключване на устните състезания са отпаднали материалноправните предпоставки за издаване на ата, съществували към момента на издаването, което обуславя отмяната на акта. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно като краен резултат. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № Д-771/13.10.2010 г. на директора на ДСП гр. Севлиево на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД на Силвия Георгиева Станева е отпусната помощ за трите й деца в размер на 105 лева месечно, като едно от тези деца е Мариан Христов Серафимов. Детето е родено по време на съжителството на майката с бащата Христо Николаев Серафимов, като при раздялата им родителските права по отношение на детето са предоставени на майката с решение № 83/6.11.2008 г. по гр. дело № 232/2008 г. на РС гр. Дряново. Със заповед № ЗД-80/0112/25.08.2011 г. на директора на ДСП гр. Севлиево детето Мариан Христов Серафимов е настанено временно в семейството на баба си и дядо си по бащина линия - Мариана Станчева Серафимова и Николай Христов Серафимов, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, като на основание чл. 60 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Както заповедта, така и допуснатото предварително изпълнение са обжалвани пред съда. С определение № 171/3.09.2011 г. по адм. дело № 188/2011 г. на Административен съд гр. Габрово допуснатото предварително изпълнение на заповедта е отменено и това определение е оставено в сила с определение № 15577/25.11.2011 г. по адм. дело № 12781/2011 г. на ВАС, шесто отделение. Обжалваната пред съда заповед № Д-771/19.10.2011 г. на директора на ДСП - гр. Севлиево е издадена след постановяване на заповедта от 25.08.2011 г. за временно настаняване на детето и след отмяната на допуснатото предварително изпълнение на тази заповед с определението на Административен съд гр. Габрово от 3.09.2011 г., но преди постановяване на определението на ВАС, с което е оставено в сила определението за отмяна на допуснатото предварително изпълнение. Принципно правилно първоинстанционният съд е посочил, че обжалването на заповедта за временно настаняване на детето спира изпълнението й съгласно общото правило по чл. 166, ал. 1 АПК. Съдът обаче не е съобразил разпоредбата на чл. 60, ал. 5, изречение второ АПК, според която жалбата против разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение не спира допуснатото предварително изпълнение. В случая е било допуснато предварително изпълнение на заповедта, което е обжалвано пред съда, но това обжалване не спира предварителното изпълнение. Не е постановено спиране на допуснатото предварително изпълнение от съда, за което е предвидена възможност в чл. 60, ал. 5, изречение второ АПК. Независимо от горното, оспорената заповед правилно е отменена от съд като незаконосъобразна. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 9, ал. 5 ЗСПД и чл. 6, ал. 2 ППЗСПД. В първата от тези разпоредби е предвидено, че месечните помощи по чл. 7 и чл. 8 за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на лицата, при които е настанено детето, а в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ППЗСПД е предвидено, че месечните помощи по чл. 7 и 8 ЗСПД се спират, възобновяват, изменят или прекратяват от началото на месеца, следващ месеца на настъпване на промяна в обстоятелствата, с изключение на случаите, в които се предоставят под формата на социални инвестиции. В чл. 5а ППЗСПД е регламентирано, че всяка промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечна помощ по чл. 7 и 8 ЗСПД, с изключение на измененията в доходите на семейството се декларира писмено от лицата в 7-дневен срок от настъпването й пред съответната ДСП, а според чл. 6, ал. 1 от същия правилник, в случаите по чл. 5а директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране, възобновяване, изменяне или прекратяване на отпуснатите месечни помощи по чл. 7 и 8 ЗСПД. Отглеждането на дете в семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, е предвидено като основание за отпускане на семейна помощ за деца по чл. 3, т. 4 ЗСПД. Същевременно в чл. 3, т. 2 ЗСПД е предвидено, че право на семейни помощи за деца имат семействата на български граждани за децата, които отглеждат в страната и именно на това основание е отпусната семейната помощ на Силвия Георгиева Станева за трите й деца, включително за детето Мариян Христов Серафимов със заповед № Д-771/13.10.2010 г. на директора на ДСП гр. Севлиево. Впоследствие детето Мариян Серафимов е временно настанено по административен ред при своите баба и дядо по реда на чл. 27 ЗСПД. По правило това настаняване се предприема временно - до настаняването на детето по реда на чл. 28 ЗСПД, което се постановява от съда. Издаването на заповед за временно настаняване на детето по административен ред не е предвидено като самостоятелно основание за прекратяване на семейните помощи, които са отпуснати на семейството, което отглежда детето. Наред с това, правилно първоинстанционният съд е посочил, че при решаване на спора следва да бъдат взети предвид фактите, настъпили до приключване на устните състезания. В случая от значение е отмяната на допуснатото предварително изпълнение на заповедта за временно настаняване на детето. Предвид това, издадената заповед не подлежи на предварително изпълнение и не може да се приеме, че е налице промяна на обстоятелствата, при които е отпусната семейната помощ на майката Силвия Станева, която същата да е била длъжна да декларира и която съответно да представлява основание за прекратяване на семейната помощ за детето Мариан Серафимов. Поради изложеното съдът правилно е отменил заповедта за прекратяване на семейните помощи на Силвия Георгиева за детето Мариян Серафимов. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.01.2012 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1