Решение № 415 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2018 г.

Решение № 415 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Цанова срещу решение № 153/15.03.2018 г., постановено по адм. д. 942/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС-Плевен), с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ОСОС-64/10.10.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на (БАБХ), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено възражение и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 153/15.03.2018 г., постановено по адм. д. 942/2017 г. по описа на АС-Плевен е отхвърлена жалбата на Е. Цанова против Заповед № ОСОС-64/10.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административният съд е приел за установено, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствените правила и материалноправни предпоставки. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ОСОС-64/10.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ е издадена от компетентния орган без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма, но изводите за наличието на фактическите основания за издаването й, респективно съответствието с материалния закон са необосновани в резултат от допуснати съществени процесуални нарушения. Пред първата инстанция са приети множество писмени доказателства, ангажирани от жалбоподателката и представени с писмена молба от 23.01.2018 г. от ответната страна по спора. Съществена част от тези писмени доказателства въобще не са обсъдени в обжалваното съдебно решение, а тези от тях, които са споменати (длъжностите разписания от 09.10.2017 г. и 10.010.2017 г.) не са анализирани задълбочено. Изводът за извършено реално съкращение на длъжността, на която жалбоподателката е възстановена, е направен без да са анализирани всички представени по делото длъжностни и поименни длъжностни разписания, без да е извършено сравнение между различните длъжности като система от функции, задачи и отговорности, без да е установена действителната причина за извършваните в кратки периоди от време промени, без да са проверени наличните свободни щатни бройки. Доводите на жалбоподателката относно начина на изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено предходно нейно уволнение, подробно развити в съдебно заседание от 20.02.2018 г. с анализ на писмени доказателства по делото, въобще не са обсъдени от първата инстанция, а на твърденията за противоречие с целта на закона при издаване на оспорената заповед са изложени схематични и неконкретни мотиви. Административният съд по отношение твърдението за наличие на вътрешни правила за подбор е обсъдил само тези, относими към Областна дирекция-БАБХ-Плевен, но е игнорирал доводите за наличие на други правила за цялата администрация на БАБХ. Пред касационната са представени писмени доказателства за съществуването и отмяната на такива правила, но при забраната нови фактически установявания тези доказателства следва да бъдат преценявани само като потвърждаващи наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснато процесуално нарушение. Съгласно чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС-Плевен процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание чл. 144 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установяване от първата инстанция на всички относими факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което в конкретния случай е особено съществено и се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон. Решаващият съд не само не е обсъдил всички аргументи на страните по спора, но в мотивите на съдебното решение фактическата обстановка по спора е установено след обсъждане само на част от събраните по делото доказателства и без да са събрани всички ангажирани в срок доказателства. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателката и всички събрани по делото доказателства. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение