Решение № 3843 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2021 г.

Решение № 3843 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2021 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дженерали Застраховане" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 чрез процесуален представител юрк. Христов, срещу решение № 3586 от 3.06.2021 г., постановено по адм. дело № 6731 от 2020 г., по описа на Административен съд София–град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Дженерали Застраховане" АД срещу решение № 310 от 9.06.2020 г., постановено по преписка № 325/2019 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), с което КЗД е: 1. установила, че при осъществяване на своята дейност дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: офис на "Дженерали застраховане" АД, находящ се на адрес: гр. Сливен, ул. "Георги Раковски" № 13, извършвайки по този начин дискриминация по см. на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "увреждане" и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство: 2. наложила на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на "Дженерали застраховане" АД, поради установената дискриминация по признак "увреждане", имуществена санкция в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева; 3. предписала, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр, на "Дженерали застраховане" АД, в едномесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда в цитирания обект, както и в едномесечен срок от получаване на решението писмено да уведоми КЗД за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда за допуснати от КЗД нарушения на административнопроизводствените правила, съответно за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи в подкрепа на това, че задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда следва да бъде за сметка на собственика на обекта, какъвто "Дженерали Застраховане" АД в процесния случай не е. В тази връзка се твърди, че в нарушение на административнопроизводствените правила, Комисията не е конституирала собственика на процесния имот, в който се помещава офисът на жалбоподателя. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да бъде отменено решението на КЗД. Претендират се разноски. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Борисова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила, респективно жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай, че насрещната страна е направила искане за присъждане на разноски, надхвърлящи минимално определения размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна и допустима, като излага доводи за това, че Комисията за защита от дискриминация не е взела предвид фактът, че дружеството е наемател, а не собственик на процесния обект, което е довело до постановяването на акт, противоречащ на материалния закон. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че на 5.02.2019 г., в изпълнение на Решение на КЗД от 10.11.2017 г. за провеждане на кампания "Достъпна България" и Заповед № 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, представител на КЗД е извършил проверка на обект - офис на "Дженерали Застраховане" АД, находящ се на адрес: гр. Сливен, ул. "Георги Раковски" № 13, за резултатите от която е съставен констативен протокол - № 12-11-636/25.02.2019 г. на КЗД. В протокола е отразено, че до нивото на етажа, където се осъществява обслужването на гражданите се стига посредством 9 бр. стъпала, като в обекта липсват подвижни или стационарни рампи, както и други съоръжения, улесняващи достъпа на хора с двигателни затруднения, респективно липсва изградена достъпна архитектурна среда за лица с двигателни увреждания. Посочените констатации са онагледени със снимков материал. На основание проверката, председателят на КЗД е изготвил доклад № 12-11-1820/15.05.2019 г., в който е прието, че в констативния протокол се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предл. последно от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., с оглед на което е направено предложение за образуване на производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. за установяване на нарушението. С разпореждане № 812/8.08.2019 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Правилата за производството пред КЗД и чл. 54 от ЗЗДискр., е образувана преписка № 325/2019 г. по описа на КЗД, която е разпределена за разглеждане от ad hoc заседателен състав. Жалбоподателят е редовно уведомен за образуваното производство с писмо № 50-10-53/1.11.2019 г., в което са му указани и правата по чл. 34 от АПК, като са му връчени преписи от доклада с вх. № 12-11-1820/15.05.2019 г. и констативен протокол с вх. № 12-11-636/25.02.2019 г. Жалбоподателят е представил становище от 11.11.2019 г., в което е изложил възраженията си, като е посочил, че дружеството е наемател на проверения обект, а задължението за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания е възложено на собственика на имота, съгласно чл. 53 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), съответно от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Дружеството като наемател не разполага със законовите възможности по ЗУТ за проектиране и изграждане на елементи за достъпна среда за хора с увреждания. Към становището са представени и последователно сключваните за обекта договори за наем - от 22.02.2011 г. и анекс към него от 22.03.2019 г. На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД, определеният по преписката докладчик е изготвил заключение, в което са посочени като страни в административното производство – председателя на КЗД, на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. и чл. 30, ал. 6 от ППКЗД и посоченото дружество, като ответна страна. Проведено е открито заседание на 18.02.2020 г., за което дружеството е редовно уведомено на 5.02.2020 г. Представен е протокол от 27.05.2021 г., а оспореното решение от 9.06.2020 г. на КЗД е постановено от състава, пред който е проведено откритото заседание. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в разписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че като наемател на обекта същият не е пасивно легитимиран да участва в административното производство и не е надлежен адресат на вмененото му задължение за изграждане и поддържане на достъпна за лицата с увреждания архитектурна среда. АССГ правилно е приел, че решението на Комисията е материално законосъобразно. "Дженерали застраховане" АД в качеството си на доставчик на обществени услуги е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като е извършен подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., като дадените задължителни предписания са законосъобразни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 4/1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм. ДВ бр. 12/12.02.2021 г., в сила към датата на проверката) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Осигуряването на достъпна среда при предлагане на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга, в случая "Дженерали застраховане" АД, в противен случай хората с увреждане са неравно третирани от него при достъпа да публичната услуга. В тази връзка е неоснователно твърдението, че в нарушение на административнопроизводствените правила не е конституиран от Комисията собственикът на процесния имот. Обратно на твърдяното в касационната жалба отношенията между наемателя и собственика са облигационни, поради което обстоятелството кой следва да осигури достъпната архитектурна среда, при положение, че сградата се отдава под наем именно с предназначение за предоставяне на публични услуги е ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Това задължение е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. В този смисъл КЗД правилно е приложила ЗЗдискр, ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Съгласно чл. 9 от Конвенцията "Достъпност" - т. 1 държавите - страни по Конвенцията предприемат подходящи мерки, за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, да имат равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Държавите - страни по Конвенцията следва да предприемат също подходящи мерки за съобразяване с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика (чл. 9, т. 2, б. "б"). Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Предвид изложеното в съответствие с правилно разпределената тежест на доказване (л. 62) и последиците от недоказване на благоприятни за дружеството факти е изводът на АССГ за законосъобразност на оспорения пред нея административен акт. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172 "а", ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, противно на изложеното в касационната жалба. В заключение изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е в минималния размер и не следва да се коментират основания за намаляването й. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от КЗД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, размерът на същото съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,