Решение № 14399 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7639/2009 г.

ВАСI отделение30.11.2009 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 163/16.04.2009 г. по адм. дело № 706/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. ОСЪЖДА дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, да заплати 2 000 (две хиляди) разноски по делото за производството пред ВАС на Емил Тодоров Тонев, действащ като ЕТ "Емил Тонев", гр. Лом, кв. "Райчо Даскалов" № 5. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14399 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7639/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 163/16.04.2009 г. по адм. дело № 706/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменена по жалба на ЕТ "Емил Тонев", гр. Лом, обжалваната част от ревизионен акт № 1200800027/8.07.2008 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Монтана, потвърдена с Решение № 361/11.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди м. 03 - м. 07, м. 09, м. 12.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 26 694,19 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 4 787,23 лв. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационна жалба - Емил Тодоров Тонев, действащ като ЕТ "Емил Тонев", гр. Лом, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с обжалвания РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на едноличния търговец а данъчни периоди м. 03 - м. 07, м. 09, м. 12.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 26 694, 19 лв. по доставки на метални отпадъци, фактурирани от "КВ Трейд" ЕООД, "Импулс СИ" ЕООД и "Радотранстрой" ЕООД, за които са издадени от получателя протоколи по чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като са налице всички кумулативно необходими предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, включително и реалността на доставката на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Решението е обосновано и материално правно законосъобразно. Непредоставянето от първите двама доставчици на поисканите им доказателства на реалност на доставката не преклудира правото на ревизираното лице да представя доказателства за същите обстоятелства. Първоинстанционният съд е открил поисканото от касатора производство по оспорване на представените от едноличния търговец писмени доказателства и е изложил подробни мотиви защо при анализа им в съвкупност с другите доказателства приема, че подробно изброените и индивидуализирани приемо - предавателните протоколи, сертификати за произход, кантарни бележки, извлечение от кантарна книга, фактури за извършени измервания, пътни листове на автомобилите, извършили превоза, доказателства за кадрова обезпеченост доказват, че е прехвърлено правото на собственост върху фактурираните родово определени вещи чрез предаването им (чл. 24, ал. 2 ЗЗД). Този извод се подкрепя от извършената от вещото лице съпоставка между закупени и продадени количества метал, според която всички закупени количества са продадени. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева за настоящата инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, платимо от дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение

Цитирани разпоредби

1