Решение № 15556 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2012 г.

Решение № 15556 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Гутев Митев от гр. Павликени, против Решение № 59/07.06.2012 г., постановено по адм. дело № 107/2012 г., по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължения № УАЗД 000009/05.01.2012 г., издаден от орган по приходите при Община Шумен, като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началник отдел Местни данъци и такси битови отпадъци при Община Шумен, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Шумен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иван Гутев Митев от гр. Павликени, срещу акт за установяване на задължения № УАЗД 000009/05.01.2012 г., издаден от орган по приходите при Община Шумен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци. В случая не е подадена декларация за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, която да не е съобразена от органа по приходите при определяне на размера на дължимата такса битови отпадъци за процесния имот. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, въз основа на правилното тълкуване и приложение на материалния закон. Административният съд е направил правилен извод, че в случая поради легитимирането с два различни нотариални актове на различни собственици на един и същи недвижим имот предпоставя спор за материално право, за решаването на който не е достатъчно само изявлението на една от страните по него, без то да е направено по предвидения в закона ред и надлежната форма. Не са представени доказателства за промяна на собствеността на имота, респективно нотариалния акт на касатора да е обезсилен от съда, поради което не са налице основания за коригиране на подадената на 20.10.2004 г. по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ декларация за придобитата собственост на недвижимия имот от касатора и неговата дъщеря, както и за незаплащане на данък върху недвижимия имот (ДВНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Освен това касатора не е учредявал вещно право на ползване, за да е данъчно задължено лице ползвателя на имота по смисъла на чл. 11, ал. 3 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. В случая и обстоятелството, че касаторът не е живял в процесния имот не го освобождава от заплащане на данък върху недвижимия имот (ДВНИ) и такса битови отпадъци по декларираните квоти на собственост с декларацията от 20.10.2004 г. предвид нормите на чл. 13 и чл. 64, ал. 1, вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Не са налице предвидените в разпоредбите на чл. 24 и чл. 71 от ЗМДТ хипотези за освобождаването на касатора от заплащане на данък върху недвижим имот и несъбирането на такса битови отпадъци. При положение, че касатора и Данчо Христов се легитимират за собственици на имота на различни правни основания е недопустимо изчисляването на данъка и таксата по равно за двете партиди. Това е така, защото касатора и Данчо Христов не са съсобственици на недвижимия имот. Несъбирането на данъка и таксите по някоя от двете партиди преди окончателното решаване по съответния ред на правото на собственост на легитимиращите се лица и непризнаването за някой от тях на това право води до невъзможност за събирането на дължимите данъци и такси поради погасяването им по давност, което е недопустимо и не това е целта на закона. При тези данни първоинстанционният съд като е приел, че обжалваният акт за установяване на задължение по декларация, потвърден с решение на началник отдел "Местни данъци и ТБО" при община - Шумен е законосъобразен за определения ДВНИ и ТБО за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Шумен е постановено въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение