Решение № 6241 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3528/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. О. П., гражданин на Нигерия, чрез адв. В. Петков, против решение 1366/29.02.2024 г., постановено по адм. дело 10466/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 14493/05.10.2023 г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът е следвало да приложи чл.4, пар.4 от Директива 2011/95/ЕС и да съобрази чл. 8, ал.3, т.3 от ЗУБ. Твърди се, че в обжалваното решение съдът е трябвало да отчете опасностите за цивилно лице, върнато в съответния регион по произход, както и географския обхват на ситуацията на безогледно насилие по смисъла на т.40 и т. 43 от Решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. Изтъква се и че административният орган не е извършил вътрешно разследване по чл. 8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ, нито е изпълнил указанията на съда в Решение 2623 от 18.04.2023 г. по адм. дело 10667 от 2022 г.по описа на АССГ и не е оценил най-добрия интерес на детето на К. П., нито пък е съобразил психическото и здравословното състояние на жалбоподателя . Иска се отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на К. О. П., гражданин на Нигерия, против решение 14493/05.10.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на оспорващия е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд разгледал подробно административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Установил е, че К. О. П., гражданин на Нигерия, е подал поредна молба с вх. ОК-13-272 от 16.05.2023 г., която молба се явява последваща по смисъла на §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установено е, че чуждият гражданин е напуснал легално държавата си по произход, като е пристигнал в България със съпругата и дъщеря си със самолет на дата 21.11.2018 г., след като по рано същата година населеното място в щата Боно, Нигерия, където са живели, е било нападното от терористична организиция Боко Харам. Домът на жалбоподателят е бил разрушен, а родителите му убити при нападението. Посочил, че не е имал проблеми на религиозна или етническа основа. Като причина да напусне страна си по произход сочи именно нападението от 2018 г. П. е подал няколко молби за международна закрила /общо четири/ в Република България. Първата молба е от 2019 г., по която има произнасяне от страна на председателя на ДАБ и на търсещият международна закрила му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Чужденецът е обжалвал административният акт, но жалбата му е отхвърлена на две съдебни инстанции. През следващата 2020 г. П. отново е подал последваща молба за допускане до производство по предоставяне на международна закрила, като административният орган е отказал да допусне молбата му до ново производство с решение на интервюиращия орган към ДАБ. Това решение на ДАБ е било обжалвано и потвърдено от съда. Нова молба с 20180 от 12.10.2022 г. е подадена от нигерийския гражданин, като са изтъкнати допълнителни обстоятелства, които според него налагат предоставяне на търсената международна закрила. С решение 43-ОК от 01.11.2022 г. на интервюирация орган към ДАБ не е допуснато производство по предоставяне на международна закрила. Това решение е отменено по съдебен ред с Решение 2623 от 18.04.2023 г. по адм. дело 10667 от 2022 г. по описа на АССГ и преписката е върната за ново произнасяне по общия ред при спазване на дадените от съда указания. С кандидата е проведено ново интервю на 22.05.2023 г. В обжалванато пред настоящата инстанция съдебно решение, решаващият състав на АССГ е приел, че решение 14493/05.10.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение и съобразяване с материалния закон. Съдът е обосновал извод за извършен анализ на бежанската история на П. от страна на административния орган, като в обжалвания административен акт ДАБ се е съобразила и с дадените в Решение 2623 от 18.04.2023 г. по адм. дело 10667 от 2022 г. по описа на АССГ указания. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място съдът приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ по отношение на чужденеца. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното решение 14493/05.10.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на решението от Административен съд София град не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна. Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно с оглед събраните доказателства, АССГ е приел, че Решение 14493/05.10.2023 г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на К. О. П. му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства не се установява за него да са налице законовите основания по чл.8 и чл.9 от ЗУБ налагащи да му се предостави международна закрила. С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата срещу решението на административния орган и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Правилно съдът е приел, че в обжалваното решение на председателя на ДАБ, административният орган се е съобразил с дадените в Решение 2623 от 18.04.2023 г. по адм. дело 10667 от 2022 г. по описа на АССГ указания, които обобщено са свързани с нововъведените от кандидата данни за влошено здравословно състояние, оценката на бъдещия риск за кандидата и семейството му при завръщането му в държавата по произход и да бъде съобразен най-добрият интерес на малолетното дете на П.. Настоящата инстанция намира, че при постановяване на Решение 14493/05.10.2023 г. на председателя на ДАБ, административният орган се е произнесъл по тези важни моменти, като е стигнал до обоснован извод, че психическото и здравословното състояние на чужденеца не са от естество да аргументират извод за наличие на предпоставките предоставяне на търсената от кандидата межународна закрила. В обжалваният административен акт е обсъдена и възможността семейството на П. да се завърнат в страна си по произход, като се установят в южните и западните части на страната, където преобладава християнското население и не се отчита наличие на въоръжени конфликти, което обстоятелство става ясно от изготвени справки относно актуалното състояние в Република Нигерия. Засегнат е и въпросът за устойчив и безопасен начин за завръщане в страната, като съществува законова възможност да се използва което и да е от международните летища разположени далеч от ареала на действие на споменатата по-горе групировка. По отношение на най-добрия интерес на малолетното дете на П., настоящата инстанция споделя решаващият извод на съда, че той налага семейството да не бъде разделяно. Няма основания и да бъде поставена под съмнение възможността детето да получи достъп до здравеопазване и образование в Нигерия. В Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество и всички публични органи следва да отдават първостепенно значение, когато се предприемат мерки, свързани с деца, е заложен принципа за висшия интерес на детето . Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшия интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, правата на малолетната дъщеря на чужденеца не са нарушени и по отношение на нея не съществуват рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаването на процесното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, също и е попълнено с необходимия за установяване на обективната истина доказателствен материал. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение