Решение № 14721 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9389/2020 г.

Решение № 14721 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9389/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3286 от 26.06.2020 г., постановено по адм. д. № 13416/2019 г. Административен съд – София град, второ отделение, 59-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 343 от 25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, при министерство на околната среда и водите, с който е установено, че жалбоподателя има задължение за сумата от 10 875, 48 лв., представляваща главница за дължима такса за водовземане по разрешително № 0771/22.02.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, както и за сумата от 761, 34 лв., представляваща лихва върху главницата. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, пълномощника му юрк. А. Петков. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 343 от 25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив. Ответният по касационната жалба на директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" Пловдив не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 343 от 25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, при министерство на околната среда и водите, с който е установено, че жалбоподателя има задължение за сумата от 10 875, 48 лв., представляваща главница за дължима такса за водовземане по разрешително № 0771/22.02.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, както и за сумата от 761, 34 лв., представляваща лихва върху главницата. Административният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПД, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. Възпроизведено е и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Прието е, че при издаването на акта са спазени административно-производствените правила по Закона за водите /ЗВ/, има съставен констативен протокол и на задълженото лице е дадена възможност да заплати доброволно задълженията си. На отделен ред /л. 77 от първоинстанционното дело/ първоинстанционният съд е разгледал възражението на жалбоподателя относно допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неспазване на 14-дневния срок за издаване на акта, съответно тридневния срок за връчване на същия. Цитирайки съответните правни норми, уреждащи процедурата по издаване на подобен административен акт /чл. 195б, ал. 1 и 2 ЗВ, чл. 166 ДОПК, решаващият съд е приел, че в случая няма как да бъде приложен чл. 57 АПК и актът да бъде издаден в рамките на 14 дни. В допълнение е посочено, че дори да се приеме, че срокът за издаване на акта е 14 дневен, то неговото неспазване не може да бъде разглеждано като съществено нарушение на административно-производствените правила, съответно да бъдат погасени задълженията на дружеството, тъй като този 14-дневен срок е инструктивен, а не преклузивен. Аналогични мотиви са изложени и по отношение на второто възражение на жалбоподателя. Посочено е, че от данните по делото става ясно, че между издаването на акта и връчването му на жалбоподателя по пощата са изминали 6 дни, което е нормален срок. Като неоснователни административният съд е определил и бланкетните възражения на жалбоподателя за други допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и за липса на мотиви на акта. Решаващите мотиви на първоинстанционният съд относно материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ са изложени на л. 77 гръб – л. 78 от първоинстанционното дело. За да изгради извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд много внимателно и старателно е очертал правната рамка, за определяне на подобен род задължения, посочвайки последователно специалните разпоредби на ЗВ и подзаконовите актове по неговото прилагане. Посочено е, че в конкретния случай дружеството жалбоподател е подало декларация в срок за ползваните водни количества, по отношение на нея е извършена проверка съобразно чл. 194б, ал. 3 ЗВ от административния орган, при която не е установено несъответствие между декларираното от жалбоподателя за процесния период 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и реално уловените и пропуснати водни обеми от обекта, за което е издадено разрешение за водоползване, отчетени чрез монтирано измервателно устройство. Съдът е констатирал, че липсата на разминаване е потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложен е и мотив, че въпреки дадената му възможност жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи друг обем отнети водни количества за процесния период, по-малки от посочените в акта. Направен е краен извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон, задълженията на дружеството са определени на база декларираното количество от ползвателя на база на нормативно установено тарифна такса. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. София поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд не е разгледал възраженията на жалбоподателя относно размера на установените задължения и че дори при разлика от 1 лев актът следва да бъде отменен изцяло, по аргумент от нормата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ. Алтернативно, в случай че настоящата инстанция не приеме този довод и върне делото за ново разглеждане от друг състав, се правят оплаквания за неправилност на решението поради това, че решаващият съд неправилно е приел, че издаденият АУПДВ е мотивиран. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направеното оплакване на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в необсъждане на оплакванията на страната, не може да бъде споделено. Както бе изложено по-горе, независимо че става въпрос за едно серийно еднотипно дело, първоинстанционният съд е положил старания, като е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка, очертал е правната рамка и е разгледал всяко едно от направените оплаквания на жалбоподателя. Обстоятелството, че административният съд е определил оплакванията като неоснователни не е равностойно на неизлагане на мотиви, каквито по същество са оплакванията на касатора. Оплакването на касатора за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. При правилно очертана правна рамка относно реда и начина на установяване на подобен род задължения, решаващият съд законосъобразно е приел, че размерът на задълженията е определен въз основа на декларирането от самото дружество количества, който факт е потвърден и от назначената съдебно-счетоводна експертиза и при липса на доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя в обратния смисъл. Първоинстанционният съд е обсъдил и подробно възраженията на жалбоподателя за пороци на акта, свързани с нарушения на административно-производствените правила, като изводите му тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,