Решение № 6478 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16136/2011 г.

Решение № 6478 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16136/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Хасково против решение № 487 от 7.10.2011 г., постановено по адм. дело № 567 от 2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. С посоченото решение съдът е отменил решение № Ж-74-1/27.06.2011 г. на касатора, с което е отхвърлена жалбата на Мария Минчева Желязкова от гр. Симеоновград против разпореждане № 570/9.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУСО гр. Хасково, за възстановяване на недобросъвестно полученото от Желязкова парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 КСО, за периода от 1.01. - 28.02.2011 г. в размер на 480,00 лв. - главница и 17,87 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касация - Мария Минчева Желязкова от гр. Симеоновград оспорва жалбата, като в писмени бележки от пълномощника адв. Нели Ангелова излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а разгледа по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отменено по жалба на Мария Минчева Желязкова от гр. Симеоновград решение № Ж-74-1/27.06.2011 г. на касатора, с което е потвърдено разпореждане № 570/09.05.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУСО - Хасково. С последното на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е разпоредено възстановяването на недобросъвестно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 КСО за периода от 1.01. - 28.02.2011 г., в размер на 480,00 лв. - главница и 17,87 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите на същото е посочено, че в случая е настъпила промяна на обстоятелства, свързани с осигурителните отношения на майката Нели Стефкова Ангелова, която от 1.01.2011 г. не е осигурено лице за "Общо заболяване и майчинство" и съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 5 КСО няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, както и да прехвърля това право на друго лице. Прието е, че считано от тази дата бабата Мария Желязкова няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 КСО поради обстоятелството, че осигуряването на майката Нели Ангелова за фонд "Общо заболяване и майчинство" е прекратено. Посочено е също, че Желязкова има вина за недължимо получено обезщетение, тъй като в резултат на неизпълнение на задължението си за деклариране на промяна на обстоятелство, водещо до прекратяване на изплащането на паричното обезщетение, същата неправомерно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 КСО за периода от 1.01. - 28.02.2011 г. При последвалото административно оспорване директорът на РУСО гр. Хасково е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения - след като считано от 1.01.2011 г. майката Нели Ангелова е променила вида на осигуряването си - само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, същата не отговаряла на условията за получаване на парично обезщетение, посочени в чл. 53, ал. 5 КСО, поради което било отпаднало и основанието за изплащане на парично обезщетение на Мария Желязкова като лице, поело отглеждането на детето. За да отмени атакувания акт, съдът е приел, че административният орган неправилно се е позовал на нормата на чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, съгласно която отпускът по чл. 164 КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката), дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ, се прекрати. Според съда в случая не било отчетено, че майката е самоосигуряващо се лице. Посочил е, че считано от 1.01.2011 г. същата е променила вида на осигуряването си, но тази промяна не можело да се приравни на прекратяване на трудова дейност. Наред с това е приел, че промяната във вида на осигуряването на майката не фигурирала сред предпоставките по чл. 46, ал. 5, 6 и 7 НРВПО, касаещи прекратяване на отпуска по чл. 164 КТ, вкл. и на този по ал. 3 от същата разпоредба. Извел е извод, че напълно законосъобразно за процесния период на Мария Желязкова е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете и същото не подлежи на възстановяване. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че на Мария Желязкова, в качеството й на баба на детето Цветомира Ангелова, е разрешен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на основание чл. 164, ал. 3 вр. ал. 1 КТ. Безспорно е също, че за периода 1.10.2010 г. - 28.02.2011 г. на основание чл. 53, ал. 2 КСО й е изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете. Установено е, че лицето, на което е прехвърлен отпускът - настоящата ответница по касация, работи на трудов договор. който не е прекратен, работодателят е внасял през целия период за негова сметка осигурителните вноски, които му се дължат. Не се спори, че считано от 1.01.2011 г. Нели Ангелова - майка на детето, е променила вида на осигуряването си, като е избрала да се осигурява на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО - само за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 164, ал. 1 КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, а съгласно ал. 3, отпускът по ал. 1 със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В чл. 164, ал. 4 КТ е предвидено, че през време на отпуска по предходните алинеи на майката или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Съгласно чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО. В чл. 53, ал. 5 КСО е предвидено, че самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1 - 4. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" КСО осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството. Това изискване съществува и за случаите, при които правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е прехвърлено на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 КТ, тъй като правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. В конкретния случай майката на детето е престанала да отговаря на изискването да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, считано от 1.01.2011 г., след като е променила начина на осигуряването си и е започнала да се самоосигурява само за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО. Ответницата по касация, като лице на което е прехвърлено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - на парично обезщетение, няма самостоятелни права, а същите са производни от правата на майката. Затова след датата 1.01.2011 г. Мария Желязкова е получила обезщетението без да е имала право на това и следва да го възстанови на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Възражението й, че е била добросъвестно лице при получаването на сумите и поради това не дължи връщането им е неоснователно, тъй като незнанието на нормативните изисквания за ползване на съответното право /в случай правото на осигурително плащане/ не обуславя добросъвестност. В случая не се твърди, че е налице незнание от страна на ответницата на фактически обстоятелства от съществено значение за съществуването на право /и по-конкретно - относно прекратяването на осигуряването на майката на детето за общо заболяване и майчинство/, което да се дължи на обективни причини. Поддържа се само, че Мария Желязкова е имала субективното знание, че има право да получи обезщетението, което е ирелевантно. Същото е приел и директора на РУСО - Хасково, поради което издаденото от него решение е законосъобразно. Като е отменил атакувания акт Административният съд гр. Хасково е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това решението на Хасковския административен съд следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Мария Минчева Желязкова срещу посоченото решение на директора на РУСО - Хасково се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора за производството пред двете инстанции е основателно и трябва да бъде уважено в общ размер на 300 лв. (150+150) лв. (дължими от ответника по касация), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,