Решение № 287 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4661/2007 г.

Решение № 287 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4661/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. Н., Г. Т. Н. и Р. Г. Н., всички от София, срещу решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 466/2006 г. на софийски градски съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на същественипроцесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Развиват доводи в подкрепа на поддържаното в производството твърдение, че ищците, респ. наследодателите им, са придобили собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, започнало през 1946 г. и продължаващо към датата на подаване на исковата молба. Въззивният съд не е имал основание да изследва наличието на придобивна давност едва след 1960 г., когато е отчуждена реституираната сега част от имота, нито да приложи чл. 86 ЗС, в действащата тогава редакция, тъй като няма доказателства процесната част от имота да е била държавна собственост. Ответниците С. о. и В. р. к. "М", София, не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение от 22.12.2005 г. по гр. д. № 568/05 г. на Софийския районен съд, 29 състав, с което е отхвърлен иск на Ц. Й. Н., Г. Т. Н. и Р. Г. Н., всички от София, кв. С., срещу С. о. и В. р. к. "М", София, за установяване право на собственост върху реална част от 378 кв. м., след това увеличена на 473 кв. м., от УПИ * в кв.16 по плана на с. С., целия имот с площ от 780 кв. м., съставът на Софийски градски е приел, че ищците не са доказали твърдението си, че са негови собственици на основание давностно владение. Обосновал е становището си с това, че действащата до 1996 г. (вкл.) правна уредба не е позволявала да се придобие собственост върху реална част от парцел **** въз основа на давностно владение, а след отпадането й не е налице необходимия 10-годишен давностен срок, нито са налице субективния и обективния признак на владението, тъй като в имота, заедно с ищците, е осъществявала фактическа власт и ответната к., която е стопанисвала и използвала построената в него сграда. Приел е от фактическа страна, че процесната част от парцел **** била урегулирана, ведно с част от имот на наследодателите на касаторите, в общ парцел **** с площ от 780 кв. м., по силата на регулационния план на с. С. от 1955 г. Парцелът е отреден за С., а на отчуждените собственици през 1960 г. е заплатено съответно обезщетение за включената в него част от имота им. Върху парцела е реализирано застрояване на кооперацията, което съставлява едноетажна масивна сграда (сладкарница) със застроена площ от 93 кв. м. Независимо от това с влязло в сила решение е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 174 до размер на 393 кв. м. на основание чл. 1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., а отчуждените собственици са възстановили заплатеното им обезщетение. Решението е законосъобразно и обосновано. Фактическата обстановка е безспорно установена и спрямо нея правилно е приложен материалния закон. Въззивният съд е изложил убедителни съображения в подкрепа на приетото, че наследодателите на ищците не са станали собственици на процесната реална част от парцела на две основания - както поради нормативната забрана да се придобива по давност реална част от парцел, така и поради забраната да се придобива по давност имот, който е социалистическа, а сега общинска собственост,. Изложените съображения не се нуждаят от приповтаряне. В отговор на касационните оплаквания следва да се има предвид още, че към 1955 г. ищците не са собственици на процесната част от парцела /видно от старите имотни граници, нанесени на скицата от вещите лица/, съответно не им е заплатено обезщетение при отчуждаването за тази част. Затова ищците нито са претендирали, нито им е възстановено в реституционното производство собствеността, която не е принадлежала на праводателите им към момента на отчуждаването. След уличната регулация и отреждането на парцела за обществено мероприятие /за С. /, по силата на действащата по това време уредба на собствеността, негов носител е била държавата /социалистическа собственост/ и съдът законосъобразно е приложил чл. 86 ЗС /сега отм./. По отношение на социалистическата собственост в периода 1951-1990 г., а по отношение на държавната и общинска собственост в периода 1990 г.-2006 г., не е могла да тече придобивна давност и такава правилно не е зачетена от съдилищата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.