Решение № 369 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 297/2012 г.

Решение № 369 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 297/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 29.09.2011 г., постановено по гр. д. № 14065/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, II В въззивен състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.02.2009 г. на СРС, 42 състав по гр. д. № 10080/2007 г. в частта, в която касаторът [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Х. П. Т. на осн. чл. 49 ЗЗД сумата от 3 500 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи обезценка на лек автомобил, както и сумата от 4 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумите от 30 лв. и 27 лв. мораторна лихва върху горните главници. Обявено е, че решението, в частта, в която са отхвърлени предявените от Х. П. Т. срещу [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД за 5 400 лв. имуществени вреди, 5 000 лв. неимуществени вреди, както и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД съответно за 30 лв. и 27 лв. мораторна лихва за забава в плащането на двете главници, е влязло в сила. С определение № 944/3.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението в частта, в която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Х. П. Т. на осн. чл. 49 ЗЗД сумата от 3 500 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи обезценка на лек автомобил. В останалата част касационната жалба е оставена без разглеждане поради процесуална недопустимост. В посочената част касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: В случай че е обжалвано първоинстанционното решение изцяло, а в последствие в същото е открита явна фактическа грешка и е постановено решение за нейната поправка и това решение не е обжалвано самостоятелно, счита ли се, че първоначално подадената срещу цялото решение въззивна жалба обхваща и допълнително постановеното решение за поправка на явната фактическа грешка. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба Х. П. Т. от [населено място] оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище. В отговор на поставения правен въпрос Върховният касационен съд приема следното: Явната фактическа грешка /ЯФГ/ като порок на постановеното по делото решение съставлява несъответствие между формираната истинската воля на съда и нейното обективиране в писмения текст на решението. Относно поправката на ЯФГ съдът се произнася с решение по общия ред, което съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, чиято поправка се иска. След като решението, с което поправката е постановена, влезе в сила, то образува заедно с поправеното решение едно цяло. Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. С оглед на това подадената срещу решението на първоинстанционния съд въззивна жалба обхваща и допълнително постановеното решение за поправка на явната фактическа грешка. Предвид този отговор на поставения правен въпрос в обжалваното решение въззивният съд неправилно е приел, че решението, с което предявените от Х. П. Т. срещу ответника [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за солидарното му осъждане с [фирма], е влязло в сила. Доколкото [фирма] са обжалвали първоначалното решение на СРС с оплаквания, че неправилно отговорността на [фирма] не е ангажирана и с евентуално искане и двете дружества да бъдат осъдени солидарно, следва да се приеме, че е обжалвано и решението за поправка на явна фактическа грешка, съставляващо единно цяло с първоначалното решение. [фирма] има правен интерес от обжалване на това решение, доколкото при солидарно осъждане на двете дружества размерът на понесената от него имуществена отговорност би била по-малка - съответна на размера на съпричиняването на вредата от неговия служител. Доколкото с обжалваното решение въззивният съд на практика не се е произнесъл по въззивната жалба в тази част, делото следва да бъде върнато за произнасяне с допълнително решение. В частта, в която съдът е приел че са налице основания за ангажиране отговорността на първия ответник, решението е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното Върховният касационен съд