Решение № 4711 от 17.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Регламент 1303/2013 и го отменил на основание по чл.146, т. 3 и т.4 от АПК. За да достигне до този извод, съдът приел, че необсъждането на всички направени възражения от бенефициентът в решението за финансова корекция е съществено процесуално нарушение на нормата на чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ, като по този начин се ограничава правото на защита на жалбоподателя. Съдът приел, че към момента на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция от 31.05.2021г., погасителната давност по § 3, т.1 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, е изтекла и срещу жалбоподателя не може да се предприеме принудително изпълнение. Приел, че в случая липсва елемент от фактическия състав на нередността, тъй като по делото не е доказано нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съдът установил, че изискването на възложителят за наличие у кандидатите на собствени средства, не се нарушават разпоредбите на действащото законодателство за провеждане на обществените поръчки. Приел, че не са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 5 и на чл. 50, ал.1 и ал.2 от ЗОП , защото всички технически и финансови изисквания към кандидатите имат пряка връзка за изпълнението на СМР. Обжалваното решение е правилно. С оспореното Решение 01-0800/3491 от 31.05.2021 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е наложил финансова корекция в размер на 391165,78 лв., представляващи 25 % от стойността на изплатената финансова помощ по Договор 08/322/00891 за отпускане на финансова помощ по мярка 322 "Развитие и обновяване на селата" от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. Решението е издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ от изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в качеството му на ръководител и управляващ орган по мярка 322 "Развитие и обновяване на селата" от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР поради допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 25, ал. 5 от ЗОП поставено изискване за налични парични средства над 40 % от прогнозната стойност на поръчката, явяващо се прекомерно с оглед схемата на плащане, установена от възложителя, което би могло да откаже от участие в търга потенциални участници. Прието е, че нарушението е основанието за налагане на финансова корекция /ФК/ определено по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Неоснователно е възражението на касатора, че изводът на съда е неправилен относно изтеклата давност за налагане на финансовата корекция. Съобразно въведеното правило за давност в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, срокът тече от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена, а в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010, когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка, като това е денят, на който нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Неоснователно възражението на касатора, че трябва да се приложат разпоредбите на ДОПК относно давността. Дадена възможност за промяна на срока на давността е към по-кратък срок, съгласно специалната разпоредба на чл.3, т.1, изр. второ могат да предвиждат и по кратък срок, който не може да бъде по- малък от три години. , което в настоящият случай са неприложими разпоредбите на чл.171 ДОПК. В настоящият случая се твърди, че нарушението на Община Крушари е именно на разпоредбите на ЗОП. Налице е продължаваща нередност и началото на четиригодишния давностен срок следва да се брои от момента на приключване изпълнението на договора, сключен между Община Крушари и Крушари 2013 ДЗЗД. С оглед доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че след като окончателното плащане по договорите е извършено след приемане на извършената от изпълнителя "Крушари 2013" ДЗЗД работа на 30.03.2015 г., то считано от тази дата започва да тече и четири годишната погасителна давност, която е изтекла на 30.03.2019 г. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Тъй като по делото не се доказва, че компетентни органи по установяване на нарушенията са предприемани действия, които водят до прекъсване на давността, съобразно разпоредбата на чл. 3, §1, ал. 3 от Регламент 2988/95, поради което правилно съдът е приел, че същата е изтекла на 30.03.2019 г. Неоснователно е възражението на касатора, че заложените от възложителя критерий, отнасящ се до финансовото и икономическо състояние на участниците в обществената поръчка не е дискриминационен и ограничителен. Съдът правилно е установил, че възложителят не е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 5 и на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП , тъй като направените технически и финансови изисквания към кандидатите имат пряка връзка и отговарят на обекта на обществената поръчка за изпълнение на СМР. Доколкото предметът на процесната поръчка е свързан с извършване на СМР, изискващи пряко и непосредствено финансова обезпеченост на изпълнителя, т.е. финансовият ресурс на изпълнителя е от пряко значение за изпълнението на предмета на поръчката. Възложителят е определил размер, който не надхвърля половината от прогнозната стойност на всяка обособена позиция и същият представлява гаранция за възможностите за изпълнение на поръчката. Правилен е изводът на съда, че не се доказва твърдението на административния орган, че с въведеното условие е стеснен кръга на потенциалните участници, доколкото от данните по делото е видно, че за трите обособени позиции оферти са подали 9 кандидати. Правилен и обоснован е изводът на съда, че в случая липсва елемент от фактическия състав на нередността, понеже не се доказва нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, поради което решението за налагане на финансова корекция е постановено в противоречие с материалния закон. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение не страда от твърдените пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски. Искането е направено своевременно и е приложен списък по чл.80 от ГПК, както и доказателства за плащане. Основателно е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от процесуалният представител на касатора. Претендираният от ответника размер на разноските е 20 000 лв. за касационната инстанция. Размерът на възнаграждението, изчислено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 6 472 лв. Видно е, че договореният размер превишава съществено минималния размер по Наредбата. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото възражението за прекомерност на претендираните разноски следва да се уважи.