Решение № 7363 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Трето районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение 9561 от 06.11.2024 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1623/2024 г. С обжалваното решение е отменен Отказ рег. 483з-335 от 11.07.2024 г. на началника на Трето РУ Пловдив, с който, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на З. В. В. е отказано издаването на разрешително за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Касаторът, счита обжалваното решение за неправилно, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа основанията за отказ за издаване на исканото разрешително, тъй като притежаването на късоцевно огнестрелно оръжие не може да се свърже с упражняването на ловна дейност. Сочи, че самото успешно полагане на курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и придобиване право на лов, както и самото членство в ловна дружинка, не са основателна причина за издаването на разрешение за придобиване точно на късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Излага, че жалбоподателят е продал дългоцевното си оръжие и разрешителното му е обявено за невалидно, и ако му се издаде разрешителното за късоцевно оръжие, се създава абсурдната ситуация да има късоцевно оръжие за ловни цели, без реално да може да ловува. Формира извод, че в случая жалбоподателят не е обосновал основателна причина, поради която иска снабдяването и с късоцевно оръжие за ловни цели. Прави искане съдебното решение да бъде отменено и подадената жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът З. В. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи за неправилност на решението. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: На 27.05.2024 г. З. В. е подал Заявление вх. УРИ 438000-7299, с което е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, като е посочил че същото му е необходимо за ловни цели. Към заявлението са приложени следните документи: копие от медицинско свидетелство, издадено от Център за психично здраве Пловдив ЕООД; платежен документ за заплатена такса. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка, при която е установено, че към 27.05.2024 г. няма неприключили наказателни производства срещу З. В., но има данни за наложено административно наказание на основание чл. 78а НК за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4 НК, вр. чл. 147, ал. 1 НК. В издаденото на 15.05.2024 г. свидетелство за съдимост е посочено, че към тази дата З. В. не е осъждан. На 17.06.2024 г. са депозирани мотиви за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие от В., съгласно които лицето членува в Ловно-рибарско дружество Девин I гр. Девин и има заверен ловен билет за 2024 г. Представена е диплома за завършено висше образование на образователно квалификационна степен магистър по специалност Горско стопанство, издадена от Лесотехнически университет София, факултет Горско стопанство. На 26.06.2024 г. с Уведомление 438000-9010. В. е уведомен за възможността да се запознае с материалите по преписка с вх. 438000-7299 от 27.05.2024 г. и на основание чл. 34, ал. 3 АПК му е предоставена възможност в 3-дневен срок да изрази допълнително становище по събраните доказателства, както и да направи писмени искания и възражения. На 03.07.2024 г. от В. са депозирани допълнителни мотиви 438000-928. На 11.07.2024 г. с Отказ рег. 483з-335 на началника на Трето РУ Пловдив, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, на З. В. В. е отказано издаването на разрешително за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По аргумент н чл. 6, ал. 1 и чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗОБВВПИ и чл. 56, ал. 4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) съдът е приел, че неиздавайки разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели, именно за посочените ловни цели, административният орган е постановил незаконосъобразен акт. Въз основа на горното съдът е отменил оспорения отказ и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. И в двата случая обаче законът поставя изискване в чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ за основателна причина за издаване на разрешението. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. При подаване на заявление за разрешение, без значение дали е първоначално или се иска промяна в неговото предназначение, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Предвид трайната съдебна практика, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. Съгласно изискванията на чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ при кандидатстване за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 императивно се явява и представянето от заявителите на заверен билет за лов съгласно ЗЛОД. По силата на специалната норма на чл. 23 ЗЛОД билетът за лов следва да е заверен за съответната календарна година. Видно е, че заявителят е сезирал административния орган с искане за издаване на разрешително за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Като причини (допълнителни мотиви) за получаване на разрешението В. е изложил, че е активен ловец, включително на едър дивеч и ще използва оръжието само за предпазване от сериозни наранявания. Посочил е, че притежава късоцевно огнестрелно оръжие от 2000 г., с малки прекъсвания и не е допускал злоупотреба или инцидент. Не е спорно по делото обстоятелството, че В. членува в Ловно-рибарско дружество Девин I гр. Девин и има заверен ловен билет за 2024 г., които данни са счетени от органа за безспорни, с оглед издаденото разрешително за дългоцевно оръжие. Същите обаче са приети за ирелевантни от административния орган. Този извод на органа е неправилен. Именно изложените обстоятелства и безспорният факт, че заявителят е ловец със заверен за съответната календарна година ловен билет е основателната причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение. Липсата на мотиви в тази връзка правят отказа необоснован. На следващо място, в чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗОБВВПИ са регламентирани огнестрелните оръжия за лов, които могат да се придобиват и съхраняват, между които и късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко оръжие. Следователно, законодателят конкретно е предвидил какви оръжия могат да се придобиват и съхраняват за ловни цели и ако едно оръжие притежава посочените в чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗОБВВПИ характеристики, то следва да се счита за признато и допустимо от закона като годно за притежание ловно оръжие. В този смисъл административният орган е длъжен да извърши проверка дали оръжието, за което се отнася исканото разрешение, отговаря на посочените в закона характеристики, но не и да извършва някаква допълнителна преценка дали то е подходящо за ловни цели. Преценката относно оръжието във връзка със заявените ловни цели се свежда до изпълнението на посочените в чл. 6, ал. 3, т. 2 изисквания вид на оръжието и дължина на цевта. Такава преценка обаче в случая няма данни да е правена, съответно няма изложени констатации и изводи в тази насока, като административният орган изцяло е игнорирал разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗОБВВПИ. Вместо това е развил други нерелевантни съображения, обусловили издадения незаконосъобразен отказ. С оглед изложеното неправилен, а и напълно необоснован е изводът на органа, че притежаването на късоцевно огнестрелно оръжие не е предпоставка за упражняване на ловна дейност. Като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд,