Решение № 16079 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2018 г.

Решение № 16079 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила МОЛБА от "БЪЛГАРИЯ КАБЕЛ ТВ" ЕООД чрез адв. Н. Петров - ВТАК, за отмяна на влязло в сила решение № 8233 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 9263/2017 г. на осмо отделение на ВАС, с което е оставено в сила решение № 4647 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 9890/2015 г. на АССГ, на основание чл. 237 вр. чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК. Молителят счита, че са налице горепосочените основания и моли да бъде взето решение, с което да се отмени влезлия в сила съдебен акт и да се постанови връщане на делото от фазата на събирането на доказателства с оглед разкриване на обективната истина. В молбата за отмяна са развити подробни аргументи поотделно за искането по трите точки на чл. 239 АПК. Претендира се присъждане на направените разноски по заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9800 лева. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, пълномощникът на молителя поддържа молбата за отмяна и отново моли решение № 8233/18.06.2018 г. попостановено по адм. дело № 9263/2017 г. по описа на ВАС, осмо отделение да бъде отменено, като счита, че същото е неправилно, необосновано и са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е нарушено правото на защита, което е достатъчно основание за отмяната на съдебния акт. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. София, не заявява становище по молбата за отмяна. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор, поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Настоящият петчленен състав намира, че Молбата за отмяна от "БЪЛГАРИЯ КАБЕЛ ТВ" ЕООД, гр. София, е подадена в срока по чл. 240 от АПК (в действащата редакция на тази разпоредба преди изм. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебният акт, на който се иска отмяна е неблагоприятен, и като подписана от адвокат с редовно оформено пълномощно, е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Институтът на "отмяната" в съдебно-административното проиводство е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е регламентирана в Глава четиринадесета от АПК. Раздел І (чл. 237 - 244) е наименован "Отмяна по искане на страна по делото", а Раздел ІІ (чл. 245 - 248) касае "Отмяна по искане на трето лице". Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246, ал. 1 АПК - от трети лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страни по делото. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следва да се отбележи още за яснота, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай е заявено основание за отмяна по чл. 239, точка 1, точка 4 и точка 5 АПК. Като разгледа поотделно посочените основания, настоящият петчленен състав констатира следното: С решение № 4647 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 9890/2015 г., в производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Административен съд София - град, Първо отделение, 8 състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на "БЪЛГАРИЯ КАБЕЛ ТВ" ЕООД, ЕИК..., срещу ревизионен акт (РА) № 2222 -022140-01501-091-001 от 3.06.2015 г., издаден от К. Методиева, на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София - възложил ревизията и М. Ферещанова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1796 от 30.11.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 10569 лева. С решение № 8233 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 9263/2017 г., тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА горното решение и при този изход на делото ОСЪЖДА касационния жалбоподател "България Кабел ТВ" ЕООД да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в същия размер. Решението на Върховния административен съд е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и е окончателно. Тъй като не подлежи на последващо обжалване, от датата на постановяването му влиза в сила решението на първата инстанция, и както се каза по-горе, влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Първото заявено основание за отмяна е това по чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не се представят нови доказателства, нито се сочат относими за спора нови обстоятелства. В молбата за отмяна молителят иска да се изискат материалите по досъдебно производство пред Софийска градска прокуратура, касаещо данъчна измама срещу управител на дружеството Д. Бедников. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС много подробно е разискван този въпрос и това доказателствено искане е оставено без уважение, защото касае наказателно производство по описа на Софийска градска прокуратура, което не е приключило, а по аргумент от разпоредбата на чл. 24 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България, наказателни производства могат да бъдат изискани за прилагане, само ако са приключили и са заведени в служба "Архив" и то след изрично разрешение на Главния прокурор. Второто заявено основание за отмяна е това по чл. 239, точка 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Следва да се посочи, че според чл. 244, ал. 2, изр. последно АПК, "В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение". И това е така, защото второто по време съдебно решение, което е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание винаги би било недопустимо, тъй като има законова забрана спор, който е разрешен с влязло в сила решение (което като влезе в сила, се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ между същите страни (евентуално наследници и правоприемници), за същото искане и на същото основание, да бъде пререшаван (чл. 298 и чл. 299 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)). Повторно заведеното дело се прекратява, но в случай, че се стигне до решение по същество, повторното решение би било недопустимо, а не неправилно. Законодателят е преценил, че следва да се отменят по реда на извънредния способ не недопустимите, а неправилните решения. Затова в производството по чл. 237 и сл. от АПК, съдът не е обвързан от искането на страната за отмяна и може да отмени другото решение, на което не е искана отмяна, като няма законна пречка при наличието на две противоречиви решения, да се отменят и двете решения, ако са неправилни, а неправилостта, както вече се каза е в три форми - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Последното е в синхрон с мотивите и диспозитива на т. 13 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд, което ППВС разрешава принципни въпроси и не е изгубило сила, макар да е прието по отменения ГПК. Отделно от това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, точка 4 от АПК трябва да има пълен идентитет на страните, искането и основанието. По искане на молителя е изискано и приложено адм. дело № 11613/2014 г. по описа на Административен съд София-град. По това дело с решение № 6981 от 23.11.2017 г., Административен съд София-град, Трето отделение, 16 състав, в производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалба на "България Кабел ТВ" ЕООД, ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № 2021402483/17.07.2014 г., издаден от С. Костадинова на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София - орган възложил ревизията, и Ю. Траянова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София - ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № 1443187/29.07.2014 г., потвърден с Решение № 1866/17.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите. При този изход на делото са присъдени и съответните разноски. Няма данни решението на АССГ да е било обжалвано, поради което е влязло в сила. Не е спорно, че страните по двете дела са били едни и същи. Дори и да се приеме, че искането и основанието са едни и същи, то очевидно е, че в конкретния случай се касае за друг ревизионен акт, тоест за друг административен акт, който е бил предмет на разглеждане по същество. Няма пълно припокриване на решенията по двете дела - едното, на което се иска отмяна - с № 4647 от 11.07.2017 г. и противопоставимото с № 6981 от 23.11.2017 г., поради което не подлежат на преценка за противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид и приетото Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което "разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи". Това тълкувателно решение съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Следва да се отбележи за яснота на молителя, че доказателствата, които са събрани по адм. дело № 11613/2014 г. не могат да се използват като доказателства по друго дело, в случая по адм. дело № 9890/2015 г., както твърди в молбата за отмяна. Освен това, както се каза по-горе, непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Третото заявено основание за отмяна е това по чл. 239, точка 5 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". Както се вижда, в този текст са предвидени няколко хипотези, но нито една от тях не е налице в конкретния случай. Всъщност оплакването е за това, че на 6.06.2018 г. по адм. дело № 9263/2017 г. е взето определение, с което се счита делото за изяснено от фактическа страна и се дава ход по същество, а е било поискано отлагане на делото с молба, към която е представен болничен лист. Молителят счита, че болничният лист и неявяване на процесуален представител на дружеството е основателна причина за отлагане на делото и насрочване на друга дата. Но преценката на състава е била друга и в нарушение на правилата не е била дадена възможност за защита и реално участие в производството пред касационната инстанция. Затова дружеството е било лишено от правото да участва в делото и да защити интересите си, като по този начин са нарушени основни конституционни норми на защита - чл. 56 от КРБ (Конституция на Република България). Това възражение е неоснователно поради следното: Производството по адм. дело № 9263/2017 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на "БЪЛГАРИЯ КАБЕЛ ТВ" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Й. Кръстев, срещу решение № 4647 от 11.07.2017 г. на Административен съд София - град, 8 състав, постановено по адм. дело № 9890/2015 година. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2018 година. Ден преди заседанието, на 10.04.2018 г. във ВАС е постъпила Молба от управителя на дружеството - касационен жалбоподател, в която заявява, че поради влошено здравословно състояние не е могъл да организира защитата си. Към молбата прилага болничен лист за отпуск от 10.04.2018 г. до 12.04.2018 година. С протоколно определение от 11.04.2018 г., съдебният състав е приел, че формално не са налице предпоставките на чл. 139 от АПК защото, въпреки че в първоинстанционното производство дружеството е упълномощило адвокат Горанова с процесуално представителство до приключване на производството във всички инстанции, касационното производство е започнало по жалба, подписана лично от управителя на дружеството. Упълномощеният адвокат няма данни да участва в процеса и затова не са налице основания за даване ход на делото. Ето защо съдът не е дал ход на делото и го е отложил за друга дата с ново призоваване на страните. Делото е било насрочено за 6.06.2018 година. На 4.06.2018 г. е постъпила Молба от управителя на дружеството - касационен жалбоподател, в която заявява, че поради здравословни причини не може да се яви на заседанието и по същата причина не е могъл да организира защитата си, поради което моли делото да бъде отложено за друга дата. Прилага болничен лист за отпуск от 4.06.2018 г. до 7.06.2018 година. С протоколно определение от 6.06.2018 г. съдебният състав е констатирал, че молбата за отлагане на делото на същото основание е повторна, макар и с приложен болничен лист и веднъж е дадена възможност на дружеството да организира защитата си, затова е счел, че няма процесуална причина да се дава втори път такава възможност, поради което е дал ход на делото, и ход по същество. Настоящият петчленен състав намира, че касационният жалбоподател, въпреки че има конституционно право на защита, сам се е поставил в невъзможност да се защити. Първо, разпоредбата на чл. 139 от АПК регламентира, че "съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца" (ал. 1), според ал. 2 - "При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право". В случая е безспорно, че е налице повторно искане от същата страна на същото основание, поради което съдът не е бил длъжен да отложи делото за друга дата. Второ, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, "При определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт". Видно от представения болничен лист № Е20181271063, издаден на управителя на дружеството Й. Кръстев на датата 4.06.2018 г., посоченият режим на лечение е "домашен-амбулаторен". В болничния лист не е отразено, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред съда, нито е приложено изискуемото се от нормативния акт "Медицинско удостоверение". При това положение законосъобразно тричленният състав на ВАС не е уважил подадената втора молба за отлагане на делото. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за отмяна и на третото заявено основание - това по чл. 239, т. 5 от АПК, поради което подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение ще трябва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, на молителя "БЪЛГАРИЯ КАБЕЛ ТВ" ЕООД не се дължат разноски, въпреки, че са своевременно поискани, а ответната страна - Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. София има право на разноски, но не е поискала такива. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, Първа колегия,