Решение № 15299 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2011 г.

Решение № 15299 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, срещу решение № 21 от 21.01.2011 г. по адм. дело № 466/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен, I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Диана Иванова Митева, от с. Бохот, Плевенска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 21 от 21.01.2011 г. по адм. дело № 466/2010 г., Административния съд - гр. Плевен, I състав е отменил решение № 23 от 28.04.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № О-14-000-00-00233084 от 20.10.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Плевен, и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване с мотивите към съдебното решение. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително осножвание по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно съдът е приел, че по време на използвания неплатен отпуск от 01.06.2009 г. до 10.07.2009 г. Митева е представлявала осигурено лице с всички произтичащи от това последици. За последващо използваните неплатени отпуски в рамките на 13.07.2009 г. до 19.07.2009 г. вкл. и от 20.08.2009 г. до 30.08.2009 г. тя няма качеството на осигурено лице по аргумент за обратното от изр. 2 на т. 3 от § 1 от ДР на КСО, тъй като не попада в изключенията, при които законът придава качеството на осигурено лице. Осигурителният риск "общо заболяване" е настъпил на 31.08.2009 г. Следователно към този момент, независимо че Митева е била в трудови правоотношения, тя не е осигурено лице. Неправилно съдът е приел, че това не се отнася до осигурителните права на лицето. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. След като към 31.08.2009 г. Митева не е била осигурено лице, то за нея не е възникнало правото на обезщетение за временна неработоспособност. Стигайки до различен правен извод първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО. Ето защо обжалваният съдебен акт се отменя. Делото е разяснено от фактическа страна. Вместо обжалваното решение се постановява ново по съществото на спора, с което подадената жалба на Митева се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,