Решение № 12473 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12424/2011 г.

Решение № 12473 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12424/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА АА), подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 3555 от 18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3256/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 138/07.04.2010 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът, в представена писмена молба от пълномощника му оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 138/07.04.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА АА, с която на Иван Илиев Костадинов - младши инспектор в Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Плевен е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение". За да отмени обжалвания пред него административен акт първоинстанционният съд приел, че при постановяването му са допуснати следните нарушения: Нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в това, че по отношение на нарушението по т. 3 от заповедта, извършено на 30.11.2009 г. не е поискано обяснения от лицето и не са изслушани писмените му обяснения, като същото е въведено в дисциплинарното производство едва в обжалваната заповед. Въз основа на това е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗДСл - неизслушване и неприемане на писмени обяснения от дисциплинарно наказаното лице в тази част, поради което само на това основание заповедта е приета като незаконосъобразна. На следващо място е приел, че е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в това, че дисциплинарният съвет е изразил своето становище без да съобрази дадените устни обяснения от Костадинов, което съдът намерил за съществено, тъй като решението на дисциплинарния съвет било постановено при неизяснена фактическа обстановка. Като следващо нарушение първоинстанционният съд приел, че в мотивите на обжалваната заповед не е посочено, че дисциплинарното нарушение е виновно извършено от жалбоподателя, като не е посочена конкретната форма на вината, като липсвало и обсъждане на обстоятелствата по чл. 91, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДСл, включително цялостното служебно поведение на служителя, въз основа на което да бъде изведен извод дали при определяне на вида на дисциплинарното наказание е бил спазен принципът на съразмерност. Освен това не бил посочен конкретен текст като съдържание и номер на разпоредба от длъжностната характеристика, респективно датата на връчването й на жалбоподателя, което възпрепятствало възможността да бъдат проверени твърденията за допуснато нарушения на служебни задължения. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по мотивите изложени от първоинстанционния съд. Не се спори по делото, че Костадинов е заемал длъжността "младши инспектор" в Регионална дирекция Автомобилна администрация - Плевен, на която е преназначен със заповед № 597 от 12.10.2009 г. на изпълнителния директор на агенцията, считано от 12.10.2009 г. от длъжността "младши експерт". Няма спор между страните, че и на длъжността, на която е преназначен същият е имал задълженията по длъжностна характеристика за длъжността младши експерт. Първото посочено като основно задължение е провеждане на изпити, съгласно функцията на дирекцията, а като второ е посочено приемане, обработване, съхраняване и отчитане на документи, бланка за документи и официални удостоверителни знаци във връзка с административната дейност на дирекцията. Дисциплинарното производство срещу Костадинов е започнало по повод на два доклада - № 11-01-2-176 от 11.02.2010 г. и № 11-00-22-82 от 04.03.2010 г. на началника на областен отдел КД -ДАИ Плевен, като с първата от тях е уведомен изпълнителния директор на ИААА за първото, визирано в процесната заповед нарушение, а с втората за второто нарушение. С резолюция от 16.02.2010 г. на Изпълнителния директор на ИААА е разпоредено образуването на дисциплинарното производство срещу Костадинов, а с писмо от 18.03.2010 същият е уведомен, че следва в срок до 14 часа на 24.03.2010 г. да даде писмени обяснения за извършените от него нарушения посочени в двете докладни записки. В самото уведомително писмо подробно са описани извършените от Костадинов действия, които дисциплинарно наказващия орган е приел като нарушения, а също е посочена възможността му да представи доказателства. Писмото е връчено на Костадинов на 19.03.2010 г., като същият е депозирал в указания срок писмените си обяснения. Със заповед № РД-01-497 от 24.03.2010 г. Изпълнителният директор на ИААА е разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу Костадинов именно за двете нарушения, посочени в докладните записки, представените доказателства и писмените обяснения на Костадинов, като е разпоредил да се съобразят и други документи и факти, които сметне за необходимо за случая. По преписката са представени и доказателства за относно законосъобразното конституиране на дисциплинарния съвет при ИААА, за което отново няма спор между страните. Дисциплинарният съвет провел заседание на 01.04.2010 г., на което образувал дисциплинарното дело, обсъдил доказателствата, представени със заповедта на ИД на ИААА и други такива и установил извършването на двете нарушения, описани в двата доклада, както и извършено трето такова в предходен период - на 30.11.20 Приел, че същите представляват нарушения на задължения на Костадинов по длъжностна характеристика и работния му план и като преценил тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени същите приел решение, че Костадинов е извършил виновно дисциплинарни нарушения, и предвид настъпилите последици и обстоятелствата, при които са извършени същите обуславят налагане на предвиденото в чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) наказание - уволнение. Въз основа на това ИД на ИААА издал заповед № 138 от 07.04.2010 г., с която Костадинов е на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В самата заповед подробно са описани нарушенията, извършени от Костадинов в две точки, обстоятелствата при които са извършени, настъпилите последици от действията на Костадинов, нарушените от него законови разпоредби, изявленията на Костадинов, при проведеното изслушване от дисциплинарно наказващия орган, проведено в присъствие на други служители. Описани са подробно възложените с длъжностна характеристика и работен план на служителя задължения, които същият е нарушил. В заповедта е посочено и трето нарушение, установено от дисциплинарния съвет, извършено от Костадинов на 30.11.2009 г. От така установената фактическа обстановка, която е установена и от първоинстанционният съд следва, същият е приел, че по отношение на третото нарушение, за което наложено наказанието изводите на първоинстанционния съд за наличие на допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила по ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като за това нарушение, нито са искани писмени обяснения, нито служителят е бил изслушан и съответно не е могъл да организира защитата си. В случая настоящият състав намира, че наказанието е наложено на Костадинов за двете нарушения, описани в докладите на началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Плевен, извършени от него съответно на 28.01.2010 и на 24.10.2010 г., а посочването на нарушението от 30.11.2009 г. е за да се обоснове извода на дисциплинарно наказващия орган за системност в неизпълнението на служебните задължения от страна на Костадинов. По отношение на тези две нарушения, посочени в т. т. 1 и 2 от процесната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място задълженията на Дисциплинарния съвет (ДС) са подробно описани в чл. 96 ЗДСл, като основно негово задължение е да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като същият има задължение да изслуша при необходимост обясненията на държавния служител. Това изслушване на служителя е различно действие от изслушването на същия от дисциплинарно наказващия орган. Обстоятелството, че ДС е приел, че е изпълнил задълженията си по чл. 96 ЗДСл без да се възползва от тази възможност не води автоматично до извода, че фактическата обстановка не е изяснена, още повече, че дисциплинарно наказващия орган е предоставил на дисциплинарния съвет материалите по преписката, включително писмените обяснения на Костадинов. Суверенно право на този подпомагащ орган е да прецени дали е необходимо да бъде изслушан служителя или не. Неправилен е и изводът, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочено изрично формата на вината, но доколкото в заповедта липсват мотиви, от които да се изведе извод, че органът е съобразил формата на вината при определяне на вида и размера на наказанието изводът за допуснато нарушение по чл. 91 ЗДСл е законосъобразен. Действително нормата на чл. 89, ал. 1 ЗДСл посочва, че държавният служител се наказва с предвидените в този закон наказания, когато виновно е нарушил своите служебни задължения, но съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗДСл формата на вината е относима единствено към определяне на вида и размера на наказанието - т. е. законодателят не предвижда задължение за дисциплинарно наказващия орган в заповедта да посочи формата на вината, а е достатъчно същият да я е съобразил при определяне на вида и размера на наложеното наказание. Настоящият състав намира, че в случая това не е сторено от органа. В заповедта са са приети за извършени от Костадинов следните нарушения: По отношение на нарушението, изразяващо се в това, че на 28.01.2010 г. Костадинов е приел документите на Валери Иванов Джокин - кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория С+Е, обучен и представен на изпита от ЕТ "Анатоли Добрев - ШАНС" гр. Плевен, органът е приел нарушение на разпоредбата на чл. 154 от Закона за движение по пътищата, тъй като към датата на започване на обучението му не е имал стаж като водач на МПС, категория С една година, което се установява от удостоверението му за управление на МПС, в което е посочана дата на придобиване на тази категория - 04.02.2009 г. Освен това, при подаване на заявлението за допускане на теоретичен изпит за подкатегория С+Е не е приложена изискуемата съгласно чл. 18, ал. 6 от наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за превеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверовъчни изпити справка от МВР за наложени по съдебен или административен ред наказания лишаване от право да управляват МПС. По отношение на второто нарушение - вписване на имената на петима кандидати на 24.02.2010 г. в протокол за провеждане на теоретичен изпит, които същите вече били издържали, вместо в протокол за практически изпит и посочване в погрешно съставения протокол, че същите не са се явили на посочената в него дата - 25.02.2010 г., като по този начин е създадена противоречива информация за тези пет лица, а същата съгласно чл. 57 от Наредба № 38/2004 г. се изпраща в МВР и служи за издаване на свидетелства за правоуправление. Действително и в двата случая е налице допуснато от служителя нарушение на служебни задължения, но настоящият състав намира, че същите не обуславят извод за налагане на най-тежкото предвидено наказание. В този смисъл обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че определянето му е в нарушение на правилата по чл. 91 ЗДСл. В случая, при определяне на вида и размера му не е съобразена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба и гражданите, обстоятелствата при които същото са извършени, както и формата на вината на държавния служител. Посочване на нарушение, за което не е било проведено надлежно дисциплинарно производство не може да служи като основания за приемане на системно неизпълнение на служебните задължения, а по отношение на останалите две не може да бъде изведен извод за настъпили тежки последици за държавната служба и за гражданите. Формата на вината отразява субективното отношение на дееца към извършеното деяние, като от обясненията на Костадинов се установява, че при приемане на документите на Джокин същият се е заблудил, че лицето притежава категория С от 2000 г. и не е поискал справката от МВР за наложени наказания към момента на подаване на документите, тъй като обичайна практика за целият отдел е същата да се подава към момента на провеждане на практическия изпит. Тези обяснения не са обсъдени от органа, като не е установено и дали действително Костадинов е спазвал утвърдени в отдела практики на работа. По отношение на второто нарушение, настоящият състав също счита, че органът не е обсъдил дадените от Костадинов обяснения и не е събрал доказателства по отношение на наведените от него доводи, че след като сам е констатирал допуснатата грешката се е свързал с висшестоящи служители на агенцията и е действал според дадените му указания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение