Решение № 9966 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2019 г.

Решение № 9966 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт А. Ковачева срещу решение № 2122 от 21.11.2018 г., постановено по административно дело № 1411/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е обявена за нищожна заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин, върху имот с № 000248. По съображения, че решението е постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано (касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК) касаторът моли то да бъде отменено и да се потвърди процесната заповед като законосъобразна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Ник Фуд БГ" ЕООД, ЕИК 200303273, подаден от управителя П. Гевезов и в писмена молба, изходяща също от него, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. На 07.12.2016 г. във връзка с подаден сигнал за отвеждане на непречистени отпадъчни води от дейността на птицефермата, е извършена проверка от контролни длъжностни лица – експерти към РИОСВ – Бургас в имота, в който тази ферма се намира, при която е установено, че в същия се помещават 14 птицекомбината за клетъчно отглеждане на патици, като към момента на проверката са населени 8 птицекомбината с около 3200 броя патици. Към всеки птицекомбинат е изградена двусекционна шахта, в която се отвеждат отпадъчните производствени води към обрасла в растителност земно насипна лагуна в края на имота. На територията на имота е установена цистерна, без изградена обваловка, с неустановено съдържание, което отвежда посредством земно насипен канал до лагуната. Посочено е още, че шахтата на едно от халетата е запушена и отпадъчните води се изливат на терена към лагуната. Констатациите от извършената проверка са обективирани в констативен протокол № 011161-К-7-76/07.12.2016 г. На 09.12.2016 г. е извършена комплексна проверка в обекта, констатациите от която са отразени в констативен протокол № 010811/К-2-43/19.12.2016 г., като със същия са дадени предписания на дружеството-оператор за привеждане в съответствие дейността на обекта с изискванията на екологичното законодателство по отделните компоненти. Въз основа на извършените проверки е издадена заповед № РД-192/22.12.2016 г. на директора на РИОСВ – Бургас за налагане на принудителна административна мярка чрез пломбиране – спиране на производствената дейност на процесната ферма за отглеждане на животни (птицеферма) – 14 птицекомбината, ведно с битовите помещения, с конкретно посочена площ за всеки един от тях. Посочено е, че дейността може да се възобнови със заповед на директора на РИОСВ – Бургас след привеждане на дейността на обекта в съответствие с екологичното законодателство. На 16.05.2018 г. е извършена проверка по изпълнението на горепосочената заповед, като констатациите от същата са обективирани в констативен протокол № 013851/К-19-5/16.05.2018 г. В същия е посочено, че към момента на проверката липсват поставените от контролните органи оловни пломби и в обекта се осъществява дейност. По отношение на лагуната е констатирано, че същата е разделена на три части, като една част от източния край е почистена и засушена, а останалата част в западна посока не е почистена, силно обрасла с растителност, заблатена и със специфичен фекален мирис. Извършен е и оглед на цистерната за аериране на лагуната, като е посочено, че същата е във видимо недобро състояние – силно корозирала и със скъсан кожух. Не е налична връзка между лагуната и цистерната, с оглед на което последната не може да изпълнява предназначението си. Въз основа на извършената проверка е издадена заповед № РД-69/18.05.2018 г. от директора на РИОСВ – Бургас за налагане на принудителна административна мярка – спиране на производствената дейност на процесната ферма за отглеждане на животни (птицеферма) – 14 птицекомбината, с конкретно посочена площ за всеки един от тях. Посочено е, че дейността може да се възобнови със заповед на директора на РИОСВ – Бургас, след привеждане дейността на обекта в съответствие с изискванията на екологичното законодателство. На 31.05.2018 г. е извършена нова проверка в обекта, констатациите от която са отразени в констативен протокол № 0113853/К-19-7/31.05.2018 г., като със същия са дадени предписания на дружеството – оператор за привеждане в съответствие дейността на обекта с изискванията на екологичното законодателство по отделните компоненти. За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта от 18.05.2018 г. съдът е приел, че тя е нищожна, като издадена в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, поради наличие на отрицателни процесуални предпоставки по смисъла на тази разпоредба. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че е налице предходен влязъл в сила акт – заповед № РД-192/22.12.2016 г. със същия предмет и страни, което се явява пречка административният орган да постанови нов административен акт със същото съдържание, издаването на който поради това се явява недопустимо. Безспорно според първоинстанционния съд е налице идентичност между административните производства, образувани по издаване на посочената заповед от 22.12.2016 г. и на процесната заповед от 18.05.2018 г., доколкото и с двата акта се налага принудителна административна мярка чрез пломбиране – спиране на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма) – 14 птицекомбината, с конкретно посочена площ за всеки един от тях, находяща се в землището на с. Вълчин, върху имот с № 000248, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, в нарушение на чл. 171 от АПК решаващият съдебен състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на първоначалния ответник (сега касационен жалбоподател). Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че заповедите се припокриват и втората от тях е издадена при наличието на отрицателни предпоставки по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. При проверките през 2016 г. е извършен текущ контрол и е установено замърсяване на околната среда от дейността на фермата, поради което тя е спряна и птицекомбинатите в нея са пломбирани, като са дадени съответните задължителни екологични предписания. Проверките през 2018 г. са във връзка с последващ контрол, при който е установено, че оловните пломби са премахнати и се осъществява дейност по гушене на патици, а предписаното почистване и отремонтиране на лагуната не е изпълнено, като даже от установените факти явства, че замърсяването на околната среда е в по-значими размери. Неизпълнението на влязъл в сила административен акт не е въздигнато от законодателя в процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за осуетяване на последващ контрол от компетентните административни органи и предприемане на адекватни мерки за опазване на околната среда, каквато е целта на закона. Освен това в случая се касае за нова фактическа обстановка, различна от тази, при която е издадена заповедта на 22.12.2016 г., чийто предмет е изчерпан, и неизпълнението на която не се явява отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за издаването на новата заповед от 18.05.2018 г. С последната директорът на РИОСВ – Бургас е наложил ПАМ, състояща се в спиране на производствената дейност на птицефермата за угояване на патици порода "мюлари" чрез пломбиране до привеждане на дейността на фермата в съответствие с нормативните изисквания на екологичното законодателство, решение № БС-101-ПР/27.07.2017 г. и почистване и отремонтиране на лагуната, като са поставени нови, различни от предходната заповед условия. Извън горното, съгласно събраните по делото доказателства инстанцията по същество на спора правилно е приела, че оспорената заповед от 18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. От мотивите на проверяваното решение не личи съдът действително да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси, които са от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на издадената от директора на РИОСВ – Бургас заповед за налагане на принудителна административна мярка. Доколкото пък има коментар на доводите на жалбоподателя, обсъдени са само частично само твърденията му, изложени в първоначалната жалба и в хода на съдебното производство. Необсъждането на относимите доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя е довело до неизясняване на спорния предмет. В този контекст се налага извод и за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебния акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Неизлагането на мотиви и правни изводи винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. На свой ред това преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на "Ник Фуд БГ" ЕООД срещу заповед № РД-69/18.05.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства, като евентуално събере и нови доказателства за неизяснените такива и назначи експертиза, ако прецени, че това е необходимо. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК по направените от страните искания за присъждане на деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение